Вярата на Путин*

Това бе противоречива година за руския президент Владимир Путин. Той може да изглежда като победител след внезапното решение на САЩ да се изтеглят от Сирия, но се изправя пред сериозни предизвикателства в Сирия и не се е доближил и със сантиметри до отменяне на западните санкции, които изтощават икономиката на Русия.

Руската военна кампания в Сирия постигна целта на Кремъл да подкрепи управлението на сирийския президент Башар ал Асад при относително ниска цена и да направи Москва важен играч в Близкия изток. Сирия обаче е в развалини след близо осем години боеве, а Москва не успя да убеди Запада да допринесе към многомилиардната сметка за възстановяването на Сирия.

И въпреки че бързото изтегляне, разпоредено от президента на САЩ Доналд Тръмп, може допълнително да увеличи влиянието на Москва в Сирия, то оставя Русия в конкуренция с Турция, която силно желае да разшири зоната си на влияние. Москва освен това ще бъде обременена с трудната задача да балансира несъвместимите интереси на Израел и Иран в региона.

"Това може да бъде възприемано от някои като успех за Путин, но фактически е проблем за Путин", казва Алексей Малашенко, базиран в Москва водещ експерт по Близкия изток, по адрес на планираното изтегляне на САЩ. "Положението може да се промени драстично и Русия ще бъде отговорна за това. Да се препираш с американците беше по-добре, отколкото да бъдеш оставен лице в лице с Турция, Иран и други", добавя той.

Намерението на Тръмп до лятото да съкрати наполовина числеността на американските войници в Афганистан може да доведе до допълнителни потенциални проблеми за Русия. Путин се подиграваше на провала на САЩ при стабилизирането на страната въпреки 17-годишната кампания, но намаляването на американското военно присъствие в Афганистан може да разпали опасна нестабилност от войнствени ислямисти "под корема" на Русия в Централна Азия. Сега Москва може да сметне за необходимо да инвестира повече в Таджикистан, където има военна база, за да запуши пропускливата граница с Афганистан и да се опита да разшири присъствието си и на други места в Централна Азия.

Тези предизвикателства идват в момент, когато руската икономика все още се олюлява от комбинирания удар от ниските цени на петрола и западните санкции. А подкрепата на Запада за антируските санкции остава непоколебима. Санкциите на САЩ и Европейският съюз бяха налагани в отговор на анексирането на Крим към Русия през 2014 г., нейната подкрепа за сепаратистките бунтовници в Източна Украйна, намесата на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г. и отравянето с нервнопаралитично вещество на бивш руски шпионин през март миналата година във Великобритания.

Санкциите ограничиха достъпа на Русия до международните капиталови пазари, намалиха вноса на западни енергийни и военни технологии и подплашиха международните инвеститори. Путин обвинява САЩ и техните съюзници, че се опитват да накажат Русия за независимия й курс - реторика, подсилвана от контролираните от държавата медии, които подхранват руската омраза към Запада.

Проучване на общественото мнение, проведено наскоро от независимия Център "Левада", показва, че шестима от всеки десет руски респонденти имат негативно отношение към САЩ, а половината са отрицателно настроени към ЕС. Анкетата отчита и нарастване на опасенията сред обществото заради западните санкции.

Сондажът, проведен сред 1600 души в цяла Русия в края на ноември, е с не повече от 3,4 процента допустима статистическа грешка.

Но докато западните рестрикции пречат на икономически растеж в Русия, те същевременно дават на Путин удобно обяснение за вътрешните му проблеми. "Американските и европейските санкции фактически помогнаха за укрепването на силата на Путин, като му позволиха да се позовава на чуждестранния натиск", казва Малашенко.

След двегодишна рецесия Русия регистрира през 2017 г. растеж от 1,5 на сто, а през 2018-а се очаква икономиката й да е нараснала с 1,8 процента. Надеждите на руското правителство за по-бърз растеж обаче не се осъществиха и държавата остана силно зависима от износа на петрол, газ и други суровини.

Въпреки икономическите трудности Кремъл изхарчи миналата година около 14 милиарда за домакинството на Световната купа - сполучлив пиар ход, помогнал за преборване на негативното възприятие за Русия. Руското правителство използва футболния шампионат, за да смекчи реакциите срещу решението си да повиши пенсионната възраст - изключително непопулярна мярка, която предизвика масово недоволство и значително намали популярността на Путин след края на Световната купа.

Надеждите на Кремъл да сключи сделка с Тръмп, която да сложи край на санкциите, помръкнаха на фона на разследването в САЩ за евентуални тайни контакти между предизборния щаб на Тръмп и Русия. Путин отрича намеса както в изборите в САЩ през 2016 г., така и другаде на Запад. И докато руският лидер се нуждае от вдигане на санкциите, той дава да се разбере, че няма да отстъпи за Украйна и по всеки друг въпрос. Сякаш в потвърждение на това през ноември руската брегова охрана плени в Черно море три украински военни кораба заедно с екипажите им.

Независимият политолог Татяна Становая, която редовно пише за Кремъл, отбеляза, че безкомпромисният подход на Путин се дължи на това, че според него всяка отстъпка ще бъде възприета от Запада като проява на слабост и ще предизвика нови искания. "Путин е убеден, че ако Русия отстъпи, натискът само ще нарасне и санкциите ще бъдат засилени допълнително", каза тя.

Докато напрежението със Запада нараства, Кремъл се е съсредоточил върху укрепването на военния си арсенал. Путин превърна своята реч през март за състоянието на нацията в презентация на редица нови ядрени оръжия, включително хиперзвукова ракета, която прорязва атмосферата със скорост над 20 пъти по-висока от тази на звука, а също подводен дрон, снабден с мощно атомно оръжие, способно да помете с унищожително цунами крайбрежието на противника.

Владимир Фролов, базиран в Москва експерт по външна политика, възприема изявленията на Путин като част от опитите му да убеди Запада да седне на масата за преговори. "Целта му е да спечели вниманието, страха и уважението на Запада, да придобие правото на вето върху западните политики", каза Фролов. "Той настоява за преговори при условията на Русия и без никакви едностранни отстъпки", добави той.

Путин предупреди, че планираното изтегляне на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие от 1987 г. ще предизвика руски отговор. В зловещо изказване през декември той се оплака, че глобалният страх от ядрена война е намалял и светът е ослепял за нарастващата заплаха от апокалипсис.

Становая отбеляза още, че думите на Путин са плод на нарастващата нестабилност при липсата на общ език между Русия и Запада. "Ако продължи движението по този коловоз, неминуемо ще се стигне до точка, в която ще стане много трудно да бъде контролирана ситуацията с ядрените оръжия", каза тя. По думите й "Путин вярва, че ядрените оръжия са най-силният аргумент на Русия, който трябва да повлияе върху начина на мислене на западните политици".

Владимир Исаченков от Асошиейтед прес / БТА

* Заглавието е на редакцията на "Мениджър Нюз"