Япония залага на водорода

Станция за зареждане с водородно гориво в Йокохама обяснява нагледно климатичната стратегия на Япония в малък изложбен център. В малкото фоайе се показва как горивните клетки произвеждат от водород електроенергия за задвижаване на автомобили, без да се отделят отработени газове. От ауспуха на колата излиза единствено вода. В съседната стаичка световният технологичен концерн Panasonic показва видео с новата си идея как климатът да бъде спасен чрез водородa като енергиен носител.

Проектът

Бели облаци плуват по синьо небе. Скоро на екрана се появява основният продукт - невзрачна сива кутия, малко по-висока от човешки ръст. Това е първата в света горивна клетка за битови нужди, която децентрализирано произвежда от чист водород електроенергия и гореща вода.

За мениджъра от Panasonic Норухико Кавамура уредът не е просто прототип.

"Настъпил е преломен момент за използването на водорода", убеден е той.

Освен това компанията си е поставила цели с олимпийски амбиции. При построяването на олимпийското селище за атлетите, които ще участват в летните олимпийски игри в Токио през 2020 година, част от 4000-те жилища би трябвало да бъдат оборудвани със собствени горивни клетки, а целият квартал допълнително да има парк от горивни клетки с мощност 30 киловата.

Планът на Panasonic не е изолиран случай в Япония, а част от инициатива в национален мащаб. Японското правителство се нареди сред лидерите в света, обединявайки през 2017 година вече съществуващи проекти на автомобилните си и технически концерни в национална стратегия за развитие на използването на водорода като гориво.

Целите са амбициозни - страната възнамерява до 2030 година да изгради глобална снабдителна верига и голям пазар за водород. Планира се да има 800 000 коли, задвижвани с водородни клетки, и 5 милиона горивни клетки за битови нужди.

Амбицията не е единствената забележителна черта на японската стратегия, според професора по икономика Йорг Раупах от японския университет "Рицумейкан".

"Впечатлението ми е, че тук, в Япония, на водорода се гледа не толкова като на начин за защита на климата, колкото на класическа политика за иновации, технологии и растеж", казва той.

Стратегията

Япония трябва да развие революционни технологии, за да успее да изпълни поставената от правителството цел до 2050 година да намали емисиите си на парникови газове с 80 %, заяви японският премиер Шиндзо Абе през януари в правителствена декларация.

"Япония ще поеме лидерството в епохалните иновации като развитието на водородните технологии, при което ще създадем положителен цикъл от защита на околната среда и растеж", заяви той.

Трите института, които водят в интернет "Climate Action Tracker" обаче оценяват климатичния план на Абе като "крайно недостатъчен". Към 2030 година Япония ще увеличи дела си на възобновяемата енергия само от 22 до 24 %, като вместо това се залага на атомна енергия и въглища. Според експерти по този начин страната следва път, който би довел до увеличаване на световните температури с 3 до 4 градуса и по този начин Япония е далеч от целите, заложени в Парижкото споразумение за климата. За премиера Абе подобна критика е неоснователна.

Тази седмица над 1000 министри, предприемачи и експерти най-вече от Азия, Австралия и Русия обсъждат три теми, по които Абе иска да застане начело в света - световни правила за производството и продажбите на втечнен природен газ, стратегии за изграждане на водородна икономика и технологии за улавяне, запазване и преработка на въглероден диоксид.

За японците тези въпроси са тясно свързани.

"Mного технологии за използване на водорода са едва в началото си. Искаме чрез субсидии да допринесем за развиване на пазара", посочва Тошиюки Ширай, ръководител на отдела за нови системи в министерството на икономиката.

Според японските власти, ако компаниите имат възможност първо да спечелят пари, то след това те ще инвестират в иновации и по този начин ще разширят пазара и в дългосрочен план по-бързо ще допринесат за разрешаване на проблема, който засега разделя мненията по въпроса за водорода.

Според мнозина експерти водородът е незаменим за усилията на човечеството в дългосрочен план да се откаже от използването на изкопаеми горива не само при транспорта, но и във всички сектори на производството и живота. Японски пилотен проект на остров Хокайдо показва как това може да стане децентрализирано и по екологичен начин. Там чрез излишното електричество, добито от слънчева енергия, водата се разделя на кислород и водород. След това водородът се съхранява и превозва в специални газови бутилки до обществена баня, където служи за гориво, заместващо природния газ за отопление.

Експерти обаче очертават реални недостатъци на тази идея. На първо място, при производството на водород все пак се отделя въглероден диоксид, тъй като той се получава като страничен продукт в химическата или стоманодобивната промишленост или чрез процес, за който е необходимо използване на изкопаеми горива като въглища или газ. Дори "зеления" начин за добива му без отделяне на въглероден диоксид, които включва разделянето на водни молекули на кислород и водород чрез ток - според някои критици е уловка, тъй като за него е необходима много енергия.

Защо изобщо да вървим по разточителния заобиколен път на горивните клетки, щом вече можем да се зареждаме акумулаторни батерии с възобновяема енергия, питат противниците на тази технология. Спорът около този отговор прилича на религиозна война, при която фронтовата линия разделя правителствата по света. В Германия например министерството на транспорта отдавна иска да стимулира разработванетона автомобили, задвижвани с водородни клетки. Министерството на околната среда обаче в краткосрочен план залага на нови електромобили, тъй като целта му е още сега да намали емисиите въглероден диоксид от транспорта, а не чак когато някой ден по-екологичните водородни технологии станат пазарно приложими.

Признанието

Японците в момента се надяват чрез голям пазар за "мръсен" водород в крайна сметка да успеят да ускорят прехода към "екологичен".

От финансова гледна точка страната е доста напред. Според изследване на консултанстската компания McKinsey през 2016 година само Япония е инвестирала 40 % от 850-те милиона долара, които са били вложени в целия свят във водородни технологии.

От технологична гледна точка на водещо място по изключение не е автомобилната промишленост, а разработването на горивни клетки за еднофамилни жилища. Уредите, които доставчиците на комунални услуги са разработили заедно с технологичните концерни, се наричат "Ene-Farm". Panasonic изкара на пазара първия модел още през 2009 година. Оттогава са продадени над 300 000 от тези миниатюрни топлоцентрали, първоначално със, а от 2019 година и без, субсидии. В технологично отношение Япония е толкова далеч напред, че бизнесът вече е напълно независим от държавното субсидиране на покупките, посочва ескпертът на Panasonic Кавамура.

Япония се надява да използва технологичната си преднина за експанзия в чужбина.

Автомобилният сектор е вторият основен задвижващ фактор във визията на Абе за развитие на водордните технологии. През 2014 година Toyota включи в продуктовия си каталог Mirai - първият масов модел автомобил, за който бе планирано задвижване с водородни клетки. През 2016 година примерът бе последван от Honda с модела Clarity. Докато за момента Nissan, партньорът на Renault, залага на електрическата мобилност, то Toyota и Honda продължават да се движат в множество различни направления.

Toyota неотдавна обяви, че в началото на идното десетилетие ще увеличи производствения си капацитет за горивни клетки до 30 000 годишно. Освен това се разработва второ поколение на автомобила Mirai. Концернът разработи и автобусите, задвижвани с водород, Sora, които през 2020 година на летните олимпийски игри в Токио трябва да рекламират пред света Япония като "водородна нация".

Нарастващият финансов интерес също играе роля за ангажимента на сектора към тези технологии. Toyota и Honda наред с множество технологични и енергийни концерни основаха компанията Japan H2 Mobility, за да стимулират изграждането на станции за зареждане с водорд и ценово изгоден добив на самия водород.

Абе вече превърна олимпийските игри в рекламна витрина за японските високи технологии. Тази година като председател на Г-20 той включи водородните технологии и в дневния ред на групата, обединяваща 20-те промишлено най-развити и бързо развиващи се страни в света.

"Япония си постави голяма цел при водородните технологии", заключава професор Раупах, макар да има съмнения дали визията на премиера по същество наистина може да се нарече енергийна стратегия. Никой обаче не трябва да подценява решимостта на Япония да приложи разработените планове.

"Ще го направят", сигурен е експертът.

Мартин Кьолинг, в. "Ханделсблат" / БТА