Заклети врагове, станали братя: Как за 40 години Иран промени отношенията си с Ирак

Преди 40 години те водеха кръвопролитна война. Днес Техеран, чрез своите съюзници, които вече са на власт в Багдад, не спира да увеличава влиянието си в Ирак както в политически, така и в търговски план.

По време на войната между Ислямска република Иран, току-що родена от революцията през 1979 г., и Ирак на Саддам Хюсеин "бе невъзможно да си представим, че един ден привържениците на Иран ще вземат властта в свои ръце", казва пред Франс прес Азиз Джабер, преподавател по политически науки в университета "Мустансария" в Багдад.

Въпреки това именно инвазията на Иран от Саддам Хюсеин на 22 септември 1980 г. подготвя почвата за новата власт, установила се в Ирак след американската инвазия през 2003 г.

През войната Техеран приютява, обучава и приема в редиците си иракски опозиционери - кюрди и представители на Върховния съвет на ислямската революция в Ирак и неговото страховито въоръжено крило, организацията "Бадр".

От 2003 г. насетне, след инвазията под предводителството на САЩ, които не успяват да установят сериозни контакти с представителите на опозицията срещу Саддам, съюзниците на Иран бавно, но сигурно консолидират влиянието си. От шестимата премиери, назначени през този период, трима са прекарали по-голямата част от 80-те години в Иран. Голяма част от командирите на организацията "Бадр" днес заемат високи постове в иракската държава, а фамилията Барзани, която управлява Кюрдистан, също е била в изгнание в Иран по времето на Саддам Хюсеин.

"Иран разполага с политици на своя страна", като "не само успя да създаде мрежа от съюзници (иракчани) по време на войната, но впоследствие извлече голяма полза" от нея, когато тези иракчани дойдоха на власт в Багдад, обяснява Джабер.

В Иран войната срещу Ирак продължава да е знаково събитие. Днес здравните работници, борещи се с коронавируса, са възхвалявани подобно на "мъчениците" от войната срещу Саддам Хюсеин.

Белият дроб на иранската икономика

Ползите в Ирак не са само политически. Макар Ирак на Саддам Хюсеин официално да не търгува с Техеран, идващата от Иран контрабанда донякъде смекчава тежестта на годините на ембаргото (1991-2003). След свалянето на Саддам географията си взима своето.

"Естествено е две съседни страни да търгуват: подобно на Полша и Германия след ужасите на Втората световна война", казва Есфандияр Батмангелидж от сайта Bourse & Bazaar, който насърчава търговската дипломация с Иран.

Иран има едно голямо преимущество: цените на иранските стоки побеждават конкуренцията. Иранските стоки, свързани с автомобилната индустрия, иранските лекарства и иранските зеленчуци унищожават конкуренцията на иракското производство. Багдад, чиито инфраструктури са в лошо състояние, зависи от Иран дори за градското електричество.

Резултатът: Ирак е най-важният вносител на ирански стоки, различни от въглеводородите. От март 2019 до март 2020 г. Техеран е продал в Ирак стоки на стойност девет милиарда долара, по данни на Иранската търговска камара.

Иранският президент Хасан Рохани постави през юли нова цел: да бъдат продадени стоки за 20 милиарда. За Иран, срещу който действат икономическите санкции на САЩ, западният съсед е спасителен пристан.

"Иранските компании търсят потребители, тъй като не могат да увеличат продажбите си у дома", казва пред Франс прес Батмангелидж.

Държава, "дадена на Иран"

От нарастващото влияние на Иран в Ирак обаче не са доволни всички.

"Днешните ни ръководители дадоха страната ни на Иран, нашата икономика, земеделието ни и дори въоръжените ни сили", възмущава се Мохамед Абделамир, който навремето е взет в армията, за да се сражава с иранския неприятел.

"Бих се пет години, десет години бях военнопленник в Иран и накрая видях как дават страната ми на Иран", казва той.

Демонстрантите от протестните прояви през октомври миналата година ясно изразиха същата позиция: с цел да изразят недоволството си от своите управляващи, демонстрантите ги нарекоха "пипалата на Иран".

Един от най-недолюбваните ирански представители беше генерал Касем Солеймани, архитект на стратегията на Иран в Близкия изток и добил боен опит във войната срещу Ирак.

Той бе убит през януари от американски дрон заедно с Абу Мехди ал Мухандис, дясната му ръка в Ирак, закален в битките като част от "Бадр" също по време на войната между Иран и Ирак.

Тяхната гибел нанесе удар върху иранското влияние в Ирак. Техеран обаче далеч не е дестабилизиран, уверява Ренад Мансур от мозъчния тръст "Чатъм хаус".

"Иран има съюзници както в официалните политически мрежи, така и сред неофициални играчи като членове на милиции, бизнесмени и други", обяснява експертът.

Мансур добавя, че Техеран цели дългосрочно присъствие в Ирак: "Къде искаме да е Ирак след 50 години".

Салям Фарадж, Мая Джебейли от Франс прес / БТА