Западните армии губят високотехнологичното си превъзходство

Когато Америка влиза във война, нейните войници, матроси и летци отдавна са свикнали да имат зрелищно превъзходство в технологично отношение. Тези дни обаче бързо вървят към края си.

От Южнокитайско море до Източна Европа - и дори до Корейския полуостров - американските командващи вече разглеждат възможността за война с врагове, които да са способни да разгърнат по-голяма огнева мощ и усъвършенствани нови технологии.

Конфронтациите с Русия и Китай ескалират много по-бързо от предвиденото - и съществува реална възможност в началните етапи на всякакви възможни конфликти близо до руските или китайските граници всяка от двете държави да се окаже с превъзходство над САЩ.

Расте и безпокойството на Пентагона от разпространението на китайски и руски противокорабни и противовъздушни системи, което поставя американските военни плановици в непозната ситуация. Последният път, когато силите на САЩ влизат във война, без да имат смазващо превъзходство, е срещу войските на Нацистка Германия в Северна Африка през 1943 година.

Междувременно хибридната и информационната война сами по себе си променят правилата на конфронтацията между държавите по начин, с който Западът все още не се е справил - и който развиващите се технологии правят по-сложен.

През 2014 г. Пентагонът обяви своята "Трета стратегия за компенсиране" (Third Offset Strategy), предвиждайки, че ще може да се възползва от технологичното превъзходство на Америка, за да запази военното си превъзходство. Все по-често обаче командващи и аналитици се съмняват дали новите постижения в области като кибервойната, безпилотните самолети и изкуствения интелект няма да облагодетелстват поне също толкова и американските противници - не на последно място защото те се оказват по-склонни да ги изпробват в действие.

Почти всяка седмица носи някакъв нов развой на събитията. Наскоро германските власти обвиниха Русия за извършени серия кибератаки, целящи да се проникне в електроенергийната мрежа на Германия, след като САЩ изказаха подобни твърдения. Си Ен Ен цитира американски военен източник, според когото има подозрения, че китайците стоят зад поредица случаи с използване на лазери срещу самолети на Вашингтон, прелитали над спорните райони в Източнокитайско море. Като по правило Москва и Пекин отрекоха да са замесени, в който и да било от тези случаи.

Технологии, които доскоро бяха единствено в ръцете на САЩ и най-близките им съюзници, сега са много по-широкоразпространени. Към момента на войната си през 2008 г. срещу Грузия Русия нямаше никаква значима военна програма за безпилотни самолети, но вече ги използва редовно в Сирия и Украйна. Чрез планове, които както се предполага, са били хакнати или откраднати, Китай построи свои изтребители по технологията "стелт" и свои адаптирани нови системи като например балистични ракети, конкретно разработени за удари по самолетоносачите на САЩ.

Трудно е да се каже доколко добре ще сработи това ново въоръжение при война с американската армия. Това, което обаче е по-ясно, е, че в повечето от конфронтациите си САЩ са изправени пред един конкретен проблем. Макар и американската армия да остава по-силна от всяка друга, тя е пръсната по целия свят. Въоръжените сили на нейните врагове обаче - било то Русия, Китай или по-малки държави като Иран и Северна Корея - почти изцяло са предназначени за водене на боеве в задните си дворове. В случай на война това ще постави разположените наблизо войски на САЩ и съюзниците им в доста неизгодно положение, като нищо чудно те да бъдат и напълно превъзхождани.

Бъдещи пробиви в технологичната област може да влошат още повече нещата.

Военните експерти все повече говорят за надпревара във въоръжаването между големите страни в областта на изкуствения интелект, която този век може да се окаже също толкова решаваща, колкото и надпреварата за създаване на ядрено оръжие през Втората световна война. Някои представители на американските власти открито изразяват безпокойство, че Вашингтон е възможно да изостава в тази надпревара, особено при положение че някои големи компании от Силициевата долина като "Гугъл" не искат да работят с Пентагона по военни поръчки.

На голяма военна конференция в Лондон преди дни един висш офицер заяви, че първата страна, която внедри на бойното поле електромагнитните импулсни оръжия, за да изважда от строя системите на врага, ще промени облика на войните. И отново е далеч от ясно дали САЩ ще спечелят тази надпревара.

Повечето големи държави като Великобритания са на мнение, че неотдавна направените вложения във важни оръжейни платформи като самолетоносачи и самолетите Ф-35 ще са гаранция, че превъзходството ще остане на тяхна страна. Но и тук експертите се опасяват дали новото поколение технологии - като например роботизираните машини на сухопътните войски - ще се окажат работещи при голям конфликт, в който противник, разполагащ с усъвършенствано въоръжение, ще може да ги изважда от строя. И което е по-сериозното, западните аналитици се притесняват, че критична национална инфраструктура може вече да е била пробита от хакери, които да са в състояние още на първия ден от даден конфликт да изключат жизненоважни системи.

Дори само това равнище на несигурност може да направи избухването на конфликт по-вероятно, защото отделните страни ще е по-вероятно първи да нанесат удар, за да се сдобият с тактическо предимство, а и защото ще имат трудности да направят реалистична оценка на способностите и желанията на враговете си. САЩ и потенциалните им противници надали могат да си позволят да пренебрегнат тези ускорени тенденции и ако не намерят някакви допирни точки, поне за да ги обсъдят, последствията може да са катастрофални.

Питър Апс е коментатор на Ройтерс по въпросите на глобалната политика (изразените тук мнения са негови лични - бел. на Ройтерс)

(БТА)