Защо японците не се страхуват от роботите

Западът обикновено възприема роботите и изкуствения интелект като заплаха, но Япония има по-философски възгледи, създали сложните отношения на страната с машините.

В 400-годишен будистки храм посетителите могат да бродят сред тихи каменни градини, да изпият спокойно чаша чай и да получат будистки откровения от необичаен свещеник - андроида на име Миндар. Той има спокойно лице и неутрално излъчване, не е нито стар, нито млад. Освен реалистичната кожа, покриваща лицето и горната част на тялото му, изглежда като недовършен "работен модел" с кабели и машинни части на показ. Той проповядва в Япония, в красивия храм Кодай-джи в Киото.

Японците отдавна са известни като нация, която прави и приема хуманоидни роботи по-ентусиазирано от всяка друга. Макар в чужбина репутацията на тези машини често да е преувеличена, в нея има нещо вярно.

Част от всекидневието

Според някои привързаността към роботите се обяснява с традиционната религия шинто. Шинто е форма на анимизъм, която свързва с духовете, наричани ками, не само хората, но и животните, природни образувания като планините и дори предмети като моливите.

"Всички неща имат частица душа", казва Бунген Ои, главен свещеник на будистки храм, който устройва погребения за домашни кучета роботи.

Според този възглед няма твърда граница между хората, животните и предметите, така че не е странно роботите да показват поведение, близко до човешкото.

"Ние японците винаги можем да видим божественото в един предмет", казва Кохей Огава, главният инженер на Миндар.

Японският анимизъм силно контрастира с философската традиция на Запада. Древните гърци са били анимисти, но според тях човешката душа и ум са нещо специално и стоят над останалата част от природата.

Аврамовите религии поставят човека на още по-висок пиедестал, като най-великото творение на Бог, единственото същество с безсмъртна душа. На древните евреи им е било категорично забранено да придават твърде голямо значение на предметите и да ги превръщат в обекти на идолопоклоничество - ерес, изрично заклеймена от Десетте божии заповеди. Някои форми на исляма са особено враждебни към идолите и забраняват дори създаването на изображения на животни или хора.

Не се бъркайте в делата на природата

Според традиционния западен възглед машина, която действа като човек, нарушава природните закони. Това морално предупреждение е отразено в модерните митове за технологиите като историята за Франкенщайн, която черпи голяма част от моралното си послание от Библията, разказва Кристофър Саймънс, професор по сравнителна културология в Международния християнски университет в Токио.

В края на историята доктор Франкенщайн и чудовището му са мъртви, а поуката е ясна: хората трябва да внимават и да не влизат в ролята на Бог, посочва Саймънс.

Пиесата на чешкия писател Карел Чапек Р.У.Р. от 1920 година, в която за първи път се появява думата "робот", е пренаситена с религиозни теми. Един от героите създава андроиди, за да докаже, че Бог не съществува, а двата робота, които накрая се влюбват, са наречени "Адам" и "Ева". Накрая роботите избиват всички хора освен един.

Двигател на промишлеността

Според някои изследователи положителната настройка на японците към технологиите и най-вече към роботите се корени повече в социално-икономически и исторически фактори, а не в религията и философията. След Втората световна война Япония се обръща към новите технологии, за да възстанови не само икономиката, но и националното си самочувствие.

"Вместо да смекчават строгата миграционна политика, за да преодолеят недостига на работници, те въвеждат автоматизация", посочва Мартин Ратман от германския университет Зиген.

След като автоматизира собствените си поточни линии, засилвайки ефективността и производството, Япония става голям износител на промишлени роботи за други страни.

Когато някои инженери се пренасочват от функционални промишлени роботи към хуманоиди, взаимодействащи с хората, влияние оказва специфичната японска история. През 1649 година военните лидери на Япония забраняват технологиите да се използват за разработване на нови оръжия. Така майсторите се насочват към по-невинни творения като механични кукли, които изнасят театър или сервират истински чай в истински чаени чаши.

Когато Япония най-накрая се отваря за света два века по-късно, тези умели майстори на кукли са начело на процеса на приспособяване на западните технологии за по-практични цели. През 1875 година производителят на кукли Танака Хисашиге основава Tanaka Engineering Works - първата японска компания за механично инженерство, която 64 години по-късно, след голямо сливане, става известна като Toshiba.

През американската окупация официално пацифистката страна влага малко усилия в използването на роботи като оръжия и в следвоенна Япония се създава като цяло положително отношение към роботите. Автоматизацията на промишлеността осигурява икономически подем, а хуманоидните роботи са безобидно забавление. Междувременно Западът приема далеч не толкова оптимистична гледна точка. САЩ, погълнати от Студената война, наливат пари в роботи за военни цели, създаващи плашеща слава на роботиката. Работниците в западните страни пък отдавна вярват, че автоматизацията отнема работата на хората още откакто в началото на 19 век лудитите в Англия чупят текстилни машини.

Супер звезда от комиксите

Тези разнопосочни възгледи се разкриват в поп културата през втората половина на 20 век. През този период сред най-влиятелните японски герои е Астро бой, който се появява в комикси през 1952 година, а след това за него се правят книги, сериали, филми и широка гама рекламни стоки. Астро бой е андроид, който използва супер силите си за добро и разпространява в страната положително послание за технологиите.

Образът му оставя силен отпечатък върху цяло едно поколение, особено върху японците, които по-късно разработват собствени андроиди.

"Японската роботика се развива благодарение на мечтата за Астро бой. Ако нямаше научна фантастика за роботи, нямаше да има и роботика - това е мотото на много водещи изследователи и инженери в Япония. От ученици те са мечтали за Астро бой и са се запалвали по роботиката заради него", разказва Йоджи Уметани.

Западът също има положителни истории за роботи, но най-популярни са за опасността, която те носят за човечеството.

Страхът на Запада от роботите е най-видим в поредицата за Терминатора. Много западни творби по темата се връщат към предупреждението, залегнало още във Франкенщайн и Р.У.Р. - безумието да се създава изкуствен живот, парадокса дали нещо, създадено от човека, може да има душа, невъзможността хората да съществуват съвместно с най-сложните си творения.

Междувременно Япония, много по-малко обременена от страхове от въстание на роботите, е готова с желание да използва машините, за да компенсира недостатъчната работна ръка и за задачи като грижа за бързо увеличаващото се възрастно население. Както и през следвоенните години правителството и бизнесът използват авоматизацията в помощ на икономиката, което засилва националния ентусиазъм спрямо роботите.

Астро бой помогна за зараждането на японския ентусиазъм към роботите, но и допринесе за двойнственото отношение към тях, според Ратман. Той допълва, че японците страдат от "Синдрома Астро бой" - те са склонни да си представят хуманоидните роботи като интелигентни, гъвкави и могъщи, а засега реалността не покрива очакванията им. По думите му предвид нивото на съвременните технологии, инженерите, разработващи роботи, които да помагат в грижата за възрастните, би трябвало да се насочат към прости устройства, които да се впишат гладко в дейността на центровете за здравни грижи вместо лъскави роботи, които са ефектни, но скъпи и непрактични. В крайна сметка дори японците могат да предпочитат за човешките им нужди да се грижат истински хора.

Астро бой даде на Япония оптимизъм за бъдещето на роботите. Японците запазват този оптимизъм, но засега роботите остават в бъдещето. 

Амос Зибърг, Би Би Си / БТА