Четиво в аванс: "Севилското причастие" - най-новият роман на Артуро Перес-Реверте

Тайнствен хакер, който успява да се промъкне в самото сърце на Ватикана, убийства, скрити под булото на нещастни случаи и един изискан свещеник, който е изпратен да ги разследва - майсторът на интелектуалния трилър и един от най-четените и превеждани испански писатели Артуро Перес-Реверте отново няма да ни остави да си поемем дъх до последната страница с най-новия му роман "Севилското причастие". Книгата вече е на пазара, благодарение на издателство "Еднорог".  За най -нетърпеливите, следва кратък откъс.

***

Има кучета, които приличат на господарите си и коли, които представят съвсем точно собствениците си. Мерцедесът на Панчо Гавира беше огромен, тъмен и лъскав, със зловеща тривърха звезда отпред, подобна на мерник на картечница. СелестиноПерехил изскочи, преди колата да е спряла съвсем и задържа вратата отворена за шефа си.

Движението по „Ла Кампана“ беше натоварено и яката на ризата му с цвят на сьомга беше зацапана от смога. Връзката му на червени, жълти и зелени цветя се открояваше върху нея като чудовищен светофар. Изгорелите газове караха сплъстената му оредяваща коса да трепти и съсипваха прическата, която внимателно създаваше всяка сутрин с изключително търпение и гел в ръка, за да скрие оплешивяването си.

– Изгубил си още коса – каза Гавира жестоко.

Знаеше, че нищо не измъчва така помощника му, както споменаването на плешивината му. Но финансистът вярваше, че редовната употреба на камшика поддържа животните в неговата конюшня във форма. Той беше твърд човек и всеотдаен при подобно практикуване на християнски добродетели.

Изглеждаше, че денят ще бъде хубав, независимо от замърсяването на въздуха. Застанал на бордюра, изпънат като струна, Гавира нагласи маншетите на ризата си, така че 24-каратовите му златни копчета за ръкавели проблеснаха на майското слънце. Приличаше на манекен. Докосна възела на вратовръзката си и прекара ръка през гъстата си черна коса, леко къдрава зад ушите и зализана назад. Панчо Гавира беше мургав, красив, амбициозен и елегантен. Имаше пари и щеше да има още повече. Гордееше се с факта, че по-голямата част от успеха му се дължи единствено на собствените му усилия. Самоуверен и доволен, той се огледа, преди да се запъти към ъгъла на улица „Сиерпес“, последван от Перехил.

В кафе „Ла Кампана“ донОктавиоМачука седеше на обичайната си маса и преглеждаше вестниците, които секретарят Кановас му беше дал. От няколко години президентът на банка „Картухано“ прекарваше сутрините си на терасата на кафенето в самото сърце на града, вместо в офиса си в Аренал, пълен с картини и красиви мебели. Четеше вестник „ABC“, наблюдаваше преминаващия свят и се занимаваше с делови проблеми, докато не станеше време да обядва в любимия си ресторант, „Каса Роблес“. Напоследък почти никога не отиваше в банката преди четири часа, така че ако имаха някакви спешни проблеми, служителите и клиентите му нямаха друг избор, освен да отидат при него в „JIa Кампана“. Това включваше и самия Гавира – като вицепрезидент и главен управител, той трябваше да прави това неудобно пътуване всеки ден.

Без съмнение това беше причината самоувереното му изражение да помръкне, докато наближаваше масата, на която човекът, комуто дължеше настоящето и бъдещето си, седеше пред чаша кафе и половин кифличка, намазана с масло. Лицето му стана още по-мрачно, когато погледна наляво и видя корицата на „Q&S“, изложено на централно място на щанда за вестници. Отмина, сякаш не го беше видял, като усещаше очите на Перехил, впити в тила си. Черен облак надвисна над душата му и стегнатият му от ежедневни упражнения корем се сви от ярост. Списанието лежеше от два дни на бюрото му и Гавира познаваше снимките в такива подробности, сякаш сам ги беше правил. Изображението на корицата беше малко зърнесто заради използването на телеобектив, но той ясно различаваше съпругата си МакаренаБрунер де Лебриха, наследница на титлата Ел НуевоЕстремо и потомка на една от трите най-благородни фамилии в испанската аристокрация (останалите две бяха Алба и Медина-Сидония) да излиза в четири часа сутринта от хотел „Алфонсо XIII“ заедно с тореадора КороМаестрал.

– Закъсня – каза възрастният мъж.

***