Мери Хокадей за журналистиката в новото време

Журналист на световно ниво. Интелигентен човек. Усмихнат, спокоен, говорещ ясно и разбираемо без излишни думи и отговарящ пълно, в дълбочина, но същевременно кратко - точно като най-добрите събеседници за интервю. Такава е Мери Хокадей, ръководителят на радио и дигиталната информационна услуга BBC World Service.

Тя става част от екипа на Би Би Си през 1986 г. В началото на 90-те е кореспондент на "Индипендънт" в Прага, отразявайки посткомунистическите процеси в Чешката република. Между 2001 и 2006 г. е редактор на BBC World Service News and Current Affairs, проследявайки събитията от 11 септември, Афганистан и инвазията в Ирак. През 2006 г. става заместник ръководител на BBC Radio News, където работи с програмите Today, The World at One и Radio 5live. Впоследствие застава начело на BBC Newsroom, отговаряйки за централните радио емисии на BBC News, BBC News Channel, BBC Radio Newsroom, както и за новинарския сайт BBC News.

От 2014 г. насам Мери Хокадей оглавява BBC World Service English, където отговаря за подбора и създаването на аудио съдържание, предназначено за англоговореща аудитория. BBC World Service достига до публика от над 269 млн. души седмично, а BBC World Service English има седмична публика от 75 млн. 

Тя беше тазгодишният специален гост на журналистическия конкурс Mtel Media Masters. Преди официалната церемония за награждаване на българските журналистически материали, участвали в конкурса, даде специално интервю и за "Мениджър Нюз". Попитахме я за състоянието на журналистиката днес - такава каквато е, откровено, и за надеждата й за публиката и медиите в новите технологични времена.

...........................

- Г-жо Хокадей, "фалшиви новини" (fake news) - това е думата на 2017 г. според издателите на британския речник "Колинс". Защо? Как се стигна до тук?

- Добър и труден за отговаряне въпрос. Имаше много глобални промени. Днес има повече информация и повече източници на такава от всякога. Живеем в шумен свят. Хора използват множеството налични начини да доставят информация. Някои го правят за добри цели, а други - за корисни. Всичко това доведе до един момент, в който има голям дебат за новините и какво получава публиката. 

"Фалшиви новини" е няколко неща. Президентът на САЩ Доналд Тръмп използва фразата, за да назовава новини, които не харесва. "Фалшиви новини" означава и измислени, лъжливи новини. Наистина има хора, които седят и измислят истории и ги публикуват онлайн, често с комерсиална цел. За финансова облага.

Винаги е имало фалшиви новини, както и пропаганда - било то държавна или пък дезинформация, както и подвеждаща информация, предоставяна от другите. Това не е нещо ново. Но е вярно, че дигиталните платформи уголемиха обема на информацията и скоростта й, която днес е по-висока от всякога. 

Много е важно ние журналистите да помагаме на хората да разбират разликата между добрата информация и лошата и да им предлагаме добри, ясни, силни и точни независими новини.

- "Петата власт" - как разбирате това понятие?

- Снощи разсъждавах над него и разбирам, че понятието е превеждано в България на английски език като нещо като "fifth power". На английски обаче терминът е "fifth estate". Това за мен е много интересно, защото когато чуя "fifth estate" (може да се преведе като "пети актив" - б.р.), аз не мисля по смисъла на "fifth power" (или "пета власт" в директен превод на български език). Мисля за един актив, който е един от стълбовете в рамка, в която обществото работи, а не за власт. 

Във всяка демокрация има набор от активи - от парламента, през силата на закона, до свободната преса. И понятието за актив за мен е понятие за нещо, което представялва определена част от обществото. За нас в Би Би Си, например, задачата е да представляваме обществения интерес - ние сме обществена медия, финансирана от лицензионна такса от гражданите. Не сме държавна медия. 

Четвъртият актив (или "четвъртата власт", както е популярно на български език - б.р.), това са медиите. Той е един от стълбовете на обществото. 

В понятието за пети актив (или пета власт) - интересно - се включва и отговорността на големите технологични играчи. И все пак ми се иска да гледаме на това като на функция (или актив), а не като на власт.

- Работите за Би Би Си от 1986 г. Британската медийна мрежа е международен еталон за висококачествена журналистика. Какво се промени в правенето на световни новини в последно време?

- В Би Би Си сме много щастливи да разполагаме с много обширна мрежа от репортери по света. Това означава, че ние можем да съобщаваме много обширно какво става и често нашите публики във Великобритания и в чужбина четат истории, които им помагат да си обясняват какво се случва в страната им или в чужбина. Напоследък имахме няколко промени. Едната е, че успяхме да увеличим броя езици, на които предаваме, до близо 40. Така успяваме да разширим начина, по който достигаме до хората, включително и дигитално. Мисля, че другата голяма промяна е, че достигаме на дигитални и социални нива, освен по радиото и телевизията. 

- Facebook, Google - това нов вид медии ли са?

(Продължава на страница 2 и 3.)

Автор: Невена Любенова

- Има голяма дискусия за ролята им. Според мен те не са създатели на съдържание, в този смисъл те не са медийни организации. Но стана ясно, че са повече от социални платформи за дистрибуция на информация. Имат много голямо влияние и контрол върху каква информация кого да достига. Така че не бих ги нарекла медийни организации, но бих казала, че те имат голяма отговорност. Виждаме че всички тези компании започват да мислят много усилено за тази си отговорност и какво означава тя и как да направят своя положителен принос и да редуцират негативните аспекти.

Не е просто. Смятам, че все още има какво да разбираме и чуваме от тях за данните, с които разполагат и публиките, които достигат, за алгоритмите им и начина, по който влияят на потока от информация. Те без съмнение са гейткийпъри (по теорията за притежаване и пресяване на информацията), които трябва да поемат отговорност за позицията си.

- Какво мислите за медийното отразяване на бизнеса? Защо хората трябва да се интересуват от бизнес новини?

- В Би Би Си идват много журналисти и понякога те нямат никакъв опит в отразяването на бизнеса. Но ние казваме: те може да нямат, но разбира се, много хора от нашата публика имат! 

Хората работят в компании, може да управляват бизнес или да бъдат служители на такъв - малък или среден, голям. Бизнесът е огромен двигател на всяка икономика. И е много важно за нас в Би Би Си да го отразяваме и да го правим добре. И това се прави с пълния набор от журналистически форми - от малки истории, до информация за големи дейности. В програмите ни показваме репортажи и държим бизнеса отговорен, хвърляме светлина, създаваме прозрачност в него. Той е много, много голяма част от обществото. Разбира се, че е важно да бъде отразяван и да се чете за него. 

- Какви тенденции виждате в журналистическата професия? Някой веднъж каза, че за всеки журналист на света вече има по двама PR професионалисти.

- (смее се) Все пак някои неща не се променят. Добрата журналистика остава свързана с любопитството да разкриваш нещата и да откриваш ефективни и ангажиращи публиката начини да ги комуникираш. Това не се е променило. 

Смятам, че тенденцията е ние журналистите да мислим как да предаваме ефективно историите си чрез дигиталните и социални платформи, да създаваме нови начини за разказване на истории, които се вписват в тези платформи.  

Освен това смятам, че всички трябва да помислим как да направим по-ясно защо нашите новини са подходящи да им се гласува доверие и може би новините на някои други надеждни източници. Има тенденция аудиторията да бъде третирана повече като партньор, отколкото медиите да са някакъв вид учител, а тя - ученик. Да работим с публиката и да я включваме в процеса на работа определено е тренд и то добър. 

Има много тенденции в комерсиалния сектор на медиите, където на добрата журнлистика се налага да работи много засилено, за да открие добър финансов модел. Мисля, че е много важно публиката да разбере, че въпреки че се усеща като че ли онлайн всичко е безплатно, всъщност за добрата журналистика си заслужава да се плаща. Хората си мислят "защо да си купувам един вестник, като мога да се абонирам за... всичко онлайн", но е добре те да разберат, че журналистиката не се създава безплатно. 

- Ако сега пред вас стоеше млад човек - момиче или момче, което завършва гимназия и обмисля да кандидатства за специалност "Журналистика" в университета, какво бихте му казали?

- Това също е един много добър въпрос. При мен идват млади хора в този житейски момент. Задължително прекарвам първите 10 минути от разговорите си с тях, опитвайки да ги разубедя. 

Говоря им как това е много изменчив свят. Това е много несигурна кариера. Непредвидима, с луди работни часове. Хората често се заблуждават, че журналистиката е само бляскава и всеки накрая се явява по телевизията. Но всъщност повечето журналисти не го правят, а тези които наистина се явяват по телевизията ще ви потвърдят, че професията не е толкова бляскава, а е тежка работа и трудни часове. 

След 10-минутното разубеждаване проучвам внимателно защо тези млади хора са заинтересовани. И ако след 10-те минути не съм ги отказала, им казвам "Ако сте наистина решени и имате любопитство, изпълнено със страст, и собствена мисия да откривате неща и после да ги разказвате на хората... Ако искате да знаете неща и да ги споделяте, тогава това е невероятна работа, това е невероятна професия за вас! Ще работите с брилянтни хора. Изключително си заслужава. И ви пожелавам късмет!".

- Коя е последната интересна книга, която прочетохте?

- Това беше "Дни без край" на неповторимия ирландски автор Себастиан Бари. Той е забележителен писател. Книгата не е директно свързана с работата ми. Тя е за момче от Ирландия, което пристига в Америка по време на Гражданската война и стига до армията на Съюза. Това беше една изключително силна, жива картина на войната, красиво написана. Намерих я за интересна, защото това бе една от няколко книги, които прочетох наскоро, свързани с Америка и войната и всъщност си припомних, че американската гражднска война не е била чак толкова отдавна - само преди 150 години. Книгата ми помогна да си обясня част от все още водените дебати в страната за влиянието на тази война и проблемите, които са довели до нея.

- На какво се надявате за 2018 г.?

- Надявам се децата ми да бъдат щастливи. Да имам интересен живот. И добрата, коректна и независима журнлистика да надвие. Не е лесно време за журналистите. Има повече журналисти в затворите по света, отколкото всякога. Повече журнлисти са били убити докато си вършат работата тази година, в сравнение с предходната. Но има наистина изпълнени с кураж хора, които изпълняват много важна работа и бих искала да вярвам, че през 2018 г. те ще получат добра подкрепа.