Нужно ли е да унищожим природата, за да станем богати

Социалните и екологичните показатели се влошават, когато обществото трупа богатство, но щом веднъж забогатеем, ще полагаме повече грижи за не-икономическите аспекти от живота. Нещата, които икономическият растеж отнема в началото, на по-късен етап се възстановяват. Този модел на развитие е познат като крива на Кузнец. 

Кръстник на U-образната крива е Саймън Кузнец, роденият в Беларус американски икономист, който през 30-те години на миналия век разработва системата на националните сметки, залегнали в изчисляването на БВП. През 1955 г. Кузнец изследва икономическата динамика и изказва хипотезата – без да я доказва – че неравенството обикновено се покачва, когато една страна преминава през фаза на растеж.

Както често се случва в икономиката, политиците взимат от академичната общност идеите, които са им удобни, и ги използват по начин, който понякога противоречи на намеренията на откривателите. Така се случва и с U-образната крива: вместо търсеното от Кузнец насърчение за развиващите се страни да останат в орбитата на „свободния свят“, днес тя се използва като извинение за разломите в обществото. 

Екологичната крива на Кузнец (ЕКК) е модификация от 1990-те, която твърди, че в някои държави икономиката може и да нанася тежки щети на природата, но когато те най-сетне забогатеят, ще започнат да отделят повече средства за околна среда и това, което е било изцапано, ще бъде почистено. Все пак, никой не полага повече грижи за природата от богатите страни в Западна Европа. 

През последните години тезата за ЕКК се разпространи и в България: автори като Красен Станчев и Боян Рашев на практика твърдят, че в момента България се грижи прекалено много за природата и с това забавя икономическия растеж. Според тях, следва да приемем известна деградация на околната среда, както и ръст на неравенството, за да натрупаме богатство. След което, едва ли не, ще се превърнем в същински западняци – ще помагаме на бедните и ще пазим мечките. 

Концепцията за ЕКК се роди в най-отдалечения от реалността етап в икономическата теория. Растеж, влошаване, забогатяване, подобрение: в някои страни може и да се е случвало така, но общото правило е различно. Няма икономически закон, който да изисква разрушаването на онова, за което после ще плащаме, за да възстановим. В света се изказват много критики към ЕКК, тук ще ги групирам в три категории. 

Първо, ЕКК е несъстоятелен модел от екологична гледна точка. Природните ресурси, които растежът на икономиката унищожава, много често не може да се възстановят с човешки усилия. Популационните еколози говорят за „ефект на Хъмпти-Дъмпти“: яйцеобразното същество от приказката за Алиса пада от стената и се чупи, а после никакви усилия не могат да го залепят обратно. За формирането на една екосистема векове наред са действали фактори, каквито може вече да няма. Счупи ли се – край. 

Не е едно и също да изсечеш вековна гора и после да засадиш на нейно място фиданки: животните, които живеят там ще са различни, ще са различни и естетическите качества. По отношение на природния фактор икономическата теория все още стои на примитивното научно ниво от XIX век, което приема, че „земята“ е напълно заменяема с производствените фактори „труд“ и „капитал“: ако природата случайно намалее, ще я заменим с машини, пари и работници. Това е напълно нереалистично допускане.

Второ, кривите на Кузнец често не съответстват на реалността. САЩ колосално забогатя след 1970-те, но неравенството не намаля, а се усили. Държави като Перу допуснаха значителни екологични поражения и елитите натрупаха голямо богатство, но екологичните стандарти там се бавят да се повишат. В същото време има тропически страни с по-скромни доходи като Коста Рика, които устойчиво увеличават качеството на живот на населението – но не за сметка, а благодарение на запазената природа. Като цяло, статистическите анализи, на които се позовава ЕКК, не са солидни. 

Трето, пазарът не е добър инструмент за оценка на активи, които запазват значението си през вековете. Представете си картината, която днес струва милиони, а авторът й приживе е просел, за да се изхрани. Същото е с природата: днешната система на цените трудно може да улови бъдещата стойност на вековна гора или на жизнената популация на орли. Към края на XXI век човечеството ще наброява над 10 млрд. души. Помислете какво ще е по-ценно тогава, включително в парично изражение: сравнително запазени планински екосистеми и морски бряг, или ръст на БВП, водещ основно до набъбване на ограничен брой банкови сметки.