PRовокация по избори

Време за избори, време за удари. Под кръста на противника или право в целта – в гласа на избирателя. Колкото повече кръв, пот, сълзи, кирливи ризи и пикантерии с имоти и любовници предшестват кампанията, толкова по-близко е решаващата дата.

В света, в който почти всяка информация е на един клик разстояние, политиците са изправени пред предизвикателството да задоволят растящата нужда на избирателите от атракция. Нещо като гладиаторски битки, в които решението дали победеният да умре политически се взима от негово величество гласоподавателя и пускането на неговата бюлетина.

На фашизъм ли ви мирише или на демокрация?

Малко преди изборите в Израел миналия месец, един видеоклип разтърси либералните среди. Израелският министър на правосъдието, известна с крайно десните си възгледи, Айлет Шакед, се появи в реклама на парфюм. Не какъв да е, а фантастичен и наречен „Фашизъм“. Видеото от 44 секунди представя Шакед като елегантен модел в реклама, но посланието е неочаквано и в съответствие с целта на партията й Нова десница - „властта ще бъде отнета от магистратите и върната на народа“.

[[{"fid":"333003","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":311,"width":554,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Парфюмът "Фашизъм" в предизборен клип на Нова десница на Айлет Шакед разбуни страстите в Израел. 

Глас зад кадър изброява целите на Шакед – „революция в правораздаването, намаляване на политическата активност на съдиите, назначаване на съдии, разделение на властите, ограничаване на правомощията на Върховния съд...“. А Шакед се пръска с парфюма и допълва „На мен ми мирише на демокрация“.

Ако целта е била да отхвърли обвиненията, че програмата на партията й Нова десница е фашизоидна – това е пълен провал, коментираха политически анализатори. Последва ожесточена дискусия в социалните мрежи и медиите – опит за подигравка, шега или просто говорене в лесносмилаема форма за избирателите е това? Каквото и да е било, очевидно не е резултатно – Нова десница не успя да премине избирателния праг от 3,25% и е аут от парламента.

Картата с черепите или как се губят избори с омраза

Избирателят може и да обсъжда провокациите в социалните мрежи или на маса, но когато става дума за ефект – прекалената провокация не е угодна никому. Или как можеш да изгубиш почти спечелени избори с непремерен хумор или с език на омразата - типичният пример у нас е позабравената „карта с черепите“, с която десните решиха да си проправят път в следкомунистическа България.

[[{"fid":"333004","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":310,"width":552,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Картата с черепите  беше определена като политическо харакири за СДС.

Трикът за карта на комунистическите концлагери и затвори е подсказан от френския топ специалист по политическа реклама Жак Сегела. На нея с черепи са обозначени всички места, на които тоталитарната власт е убивала хора. Идеята е комунистите да се покаят. Акцията обаче се проваля, помирението също, а СДС губи изборите. По ирония на съдбата именно съветът на „създателя на президенти“ води десните до загуба на почти спечелените избори. Резултатът от този ход неведнъж е наричан политическо харакири.

Левият криейтив се плъзна по същата пързалка няколко избора по-късно - с прословутия клип на БСП с брадвата и самолета. Малко след приватизацията на авиокомпания „Балкан“, социалистите показаха нагледно какво според тях е направил Иван Костов с компанията, стоварвайки гигантска брадва върху самолет.

[[{"fid":"333005","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":312,"width":557,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

БСП се подхлъзна с "Брадвата на Костов", опитвайки се да уплаши избирателите от бъдещо негово управление. 

Посланието, че Иван Костов ще го направи и с пенсиите и с АЕЦ Козлодуй не повлия добре. Нито на имиджа, нито на резултатите.

За това пък появата на Сергей Станишев с мотор и тениска „Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора“ разчупи образа на столетницата и нейният млад тогава лидер. Този надпис стоеше на якето Сергей Станишев през далечната вече 2002 г. А настоящата предизборна борба роди друг хумор – ще падне ли този път Сергей от мотора, който Елена Йончева кара?

Съвременният избирател обаче е по-труден и вече не кълве на носия, поява на политик на кон или месене на питки в ефир. Превъплъщенията на политиците сред народа дори печелят присмех. Справка – Корнелия Нинова си навлече повече подигравки като жокей и съвестна домакиня, а Цветан Цветанов се появява в редица карикатури и колажи, пременен с носия, с която предпочита да позира, когато е възможно.

Демонстрацията на патриотични символи и ритуали, оказва се, влияе основно на активистите на партията, но не и на гласоподавателя, който не е избрал политическа сила, която да подкрепи. Който по старо правило е основният таргет.

Обратното на обратното

Когато Леонардо Ди Каприо, Камерън Диаз, Том Круз, Харисън Форд, Джъстин Тимбърлейк още цяла плеяда звезди те убеждават да гласуваш - може и да им обърнеш внимание. Но когато те убеждават да не гласуваш, защото един глас няма значение, харесваш още по-силно иронията и налапваш още повече стръвта. Клипът „Don`t Vote” (Не гласувай!) на Стивън Спилбърг се появи през 2008 г и говореше иронично и емоционално точно на почитателите на звездните участници. А именно – на всички.

И разбира се, всеки гениален пример трябва да бъде претворен и у нас - Реформаторският блок не се поколеба да взаимства творчестото на Спилбърг за своя кампания, но в БГ-варианта вместо Ди Каприо и компания видяхме Владо Пенев, Стефания Колева, Явор Бахаров, Кирил Маричков и Александрина Пендачанска. А идеята била на Найо Тицин. Това прекопирване не мина безнаказано за прегрешилата страна.

Освен холивудски език, политиците вече трябва да виреят и в онлайн среда, ако искат да бъдат популярни сред младите си избиратели. Ако политиците не се отворят по този начин, ще загубят много, категорични са PR-експертите. Добър пример за ползите от кампаниите и изобщо комуникацита в социалната мрежа е Доналд Тръмп, който говори на езика на своя избирател в Twitter. Оттам стават ясни много от неговите решения. Съвсем скоро и президентът на Европейския съвет Доналд Туск демонстрира, че е на вълната на е-общуването с хората. И публикува в профила си писмото от 6-годишно британче, което моли да останат приятели и след Brexit, както и своя отговор към детето.

Достигат ли обаче посланията на политиците до хората със свежите си или провокативни кампании?

Турболенция на комуникацията

Лошата комуникация между политици и избиратели се засилва като тенденция и изпадаме в тежка турболенция на тези отношения, категорични са специалистите. До какво толкова може да доведе тя, биха попитали скептиците. До Брекзит, например.

„Западните политици остаряха. Те не разбраха как се промени животът и хората. Примерите са липсата на комуникация какво правим с мигрантите например, как ги интегрираме, къде е бъдещето и накъде отива ЕС. Липсата на комуникация на политиците с хората е факт - те не намериха подходящите канали. Британците масово не разбираха и гласуваха, защото бяха убедени в плюсовете на излизането от ЕС - например милиарди, които ще отидат за страната вместо за бежанците. Всичко това доведе до Брекзит.“, казва изпълнителният директор на SiteMedia Consultancy и един от най-влиятелните комуникационни експерти у нас Любомир Аламанов.

Днес хората имат въпроси за здравеопазването, социалната политика, общността, а достъпът им до информация е в пъти над този преди 10 години. И докато в корпоративния свят разбират това и отговарят на нуждите на хората с цяла специалност - Citizen Relation Management (управление на връзките с гражданите), политиците отказват да го разберат и искат да им продават старите номера. И се чудят защо не става, констатира Аламанов.

Новите маратонки на Цветанов

(или „Да разлаем кучетата БГ“)

Скандалът около евтините апартаменти на властта свали доверието в управляващата партия месеци преди изборите. „Трябваше да се появи нещо такова, за да се разбърка кошера. Ако подобен скандал беше избухнал миналата година, нямаше да има оставки. Това е типичната реакция на damage control (контрол на щетата). Класическо отклоняване на вниманието“, смята експертът. След изпращането на Цветан Цветанов с чифт маратонки, подарък от ПГ на ГЕРБ (за да тича по-добре в предизборния маратон) се оказва, че и тази идея е заимствана.

И някой в ГЕРБ е гледал внимателно филма „Да разлаем кучетата“. Това са стари номера за вътрешна употреба. Изглежда действат по филма – там връзваха обувки и ги мятаха по жиците на дърветата, символизираха старата обувка (образът на ветеран, измислен от пиарите, за да потуши президентски скандал). Опитаха се да отклонят и вниманието, но тук го направиха прекалено грубо и почти никой не се хвана.

Търси се...честен политик

„Тези европейски избори са на литър кръв и метър кожа – за пръв път откакто ние участваме в европейски избори може би те са по-важни за част от партиите отколкото вътрешните избори“, казва Аламанов. И това важи не само за България, а и за останалите членки на съюза.

Наскоро излезе проучване, според което избирателите търсят в кандидатите за евродепутати честност и владеене на езици.

„Хората искат да чуят конкретика и реалистични планове. Избори не се печелят с готини лозунги - това отмина преди 20 години. Комуникацията не решава всичко. Ние не предлагаме решение, ако политиците са взели други решения ние няма как да ги оправяме.“, казва Аламанов.