Залезът на автомобила

Малко вещи са променяли толкова рязко живота на човека, както автомобилът на XX век. Той осигурява бързо и удобно придвижване, автономност, статус и е една от големите покупки, които хората правят. Нещо повече, автомобилът влияе върху държавните политики: както за териториалното развитие на страната, така и чрез инвестиране на обществени средства за строителство на магистрали и шосета. Дори не говорим за милионите работни места и милиардите експортни приходи на индустрията.

Това, което обединява огромното множество марки и версии коли е, че в двигателите си те изгарят въглеродни горива. Правени са и се правят много опити за преминаване към други горива – водород, електричество, светлина. През 2018 г. в света са продадени над 2 млн. електромобила, а редица градове обявяват, че ще спрат движението на дизелови коли по своите улици (от 1 април Щутгарт забранява достъпа на дизелови коли със стандарт, по-нисък от Euro 5). Въпреки всичко, автомобилите, които не зависят от петрол, все още остават „алтернативни“.

Влиянието на автомобила се определя от горивото – от лесната енергия, извличана от петрола, която на поносима парична цена може да задвижи с достатъчно висока скорост превозно средство от 1-2 тона. Но залежите на петрол са ограничени: дори да са по-големи от досега установените, те не обещават същото количество, т.е. цена на доставките отвъд хоризонт от 50 години. Изчерпването на евтиния петрол е отворен проблем ако не за нас, то за нашите внуци. А с настъпването на космическата ера, петролът със сигурност ще намери и по-добри приложения от това да бъде изгарян.

Алтернативните горива (поне познатите днес) нямат преимуществото на високата енергийна интензивност на единица обем, както бензинът и дизелът. Затова може да се очаква, че промяната на горивото – която е неизбежна – ще наложи нов дизайн на превозните средства. Възможните посоки са най-общо две: малък, градски алтер-мобил за 1-3 души, и превозно средство, предназначено за повече пътници, с което разходите за превоз на един човек ще спаднат.   

Традиционният автомобил с 4-5 места съответства на един характерен социален и демографски модел, който се налага на Запад след 1940-те. Днес, когато нуклеарното семейство неумолимо се разпада, семейният автомобил постепенно се обезсмисля. Тоест, паралелно с промените, възвестени от настъпващата смяна на горивото, също и демографските фактори на търсенето вещаят нещо ново.  

Нормално е: заедно с намаляването на размера на семействата, нараства броят на незаетите места в семейния автомобил, които всяка година изминават хиляди безполезни километри. Известно е, че милиард души може да се изхранят, ако намалим наполовина изхвърлянето на храна. По същия начин, ако намалим незаетите места в нашите автомобили – чрез закупуване на по-малък модел или чрез споделено пътуване, разходите за горива може да спаднат с милиони барели и милиарди долари.  

Така или иначе, в някакво бъдеще време, очертано от прехода след петрола, автомобилът ще дивергира от типичната днес 5-местна форма в две посоки: микроразмер за индивиди и малки домакинства в градовете, и по-голям размер за многолюдни семейства, или пък превозни средства, закрепени за работните места. Автомобилът, какъвто го познаваме днес, ще стане неизгоден и ще изчезне.

Още в наши дни слънцето на типичния автомобил залязва на Запад. Градското планиране на бъдещето се освобождава от автомобила, като в много градове колите в централните зони се изместват от велосипедите. Отличният влаков транспорт допълнително ги обезсмисля. Автомобилът – икона от епохата на индивидуализма, постепенно става отживелица, тъй като глобалните предизвикателства изискват от хората колективни решения. Богатите градове вече се отказват от автомобила или поне, какъвто е случаят с Южна Европа, преминават към микро-коли и мотори.  

От скицираните по-горе процеси произтичат няколко важни следствия. Първо, страните като България, които тепърва навлизат в автомобилостроенето, залагат картите си на един залязващ сектор. В същото време, в следващите 10-20 години световният пазар ще се пренареди и ще се отвори място за нови играчи. Страни, които до този момент са оставали извън интереса на индустрията, може да се превърнат в звезди, ако заложат на иновациите и успеят по-бързо от останалите да предложат алтер-мобила на бъдещето.  

Освен това, строежът на жп линии не трябва да изостава от строежа на шосета и магистрали. Защото пред перспективата да се возят в кола, управлявана от робот, много граждани биха предпочели влак. А защо не и дрон? Глупаво е да влагаме всичките си усилия в строежа на асфалтови пътища в епохата, когато колите започват да залязват.