Главният икономист на ЕЦБ вижда трайно влияние върху инфлацията от войната в Иран

Енергийният шок, причинен от войната в Близкия изток, вероятно ще има трайно въздействие върху инфлацията, дори ако се стигне до бързо решение на конфликта, заяви главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, цитиран от Ройтерс.

Докато цените на петрола исторически са се връщали към първоначалните си нива след рязко увеличение, настоящата ситуация може да е различна, като цените на енергията може да останат високи, тъй като страните запълват запасите си или диверсифицират енергийния си микс, каза той.

„Имахме сравнително бърз и голям спад в световните доставки на петрол за една нощ, който досега беше маскиран от запасите“, каза Лейн на конференция, организирана от Японската централна банка и нейния мозъчен тръст в Токио.

„Дори ако първоначалният енергиен шок започне да се обръща, вторият кръг (ефекти) ще бъде с нас за известно време“, каза той.

С енергийния шок, който тласка цените нагоре, финансовите пазари напълно са предвидили две увеличения на депозитния лихвен процент на ЕЦБ, който в момента е на ниво от 2%, и виждат приблизително 50% вероятност за трето увеличение през следващата година. Икономистите са по-предпазливи и предвиждат само две увеличения, последвани от намаление в средата на 2027 г., показва анкета на Ройтерс.

Лейн заяви, че може да има някои политически поуки от минали енергийни шокове, като например, че покачващите се цени на енергията биха могли рязко да повишат инфлацията и да причинят „всякакви нелинейни“ механизми, които разширяват покачването на цените.

„Но това не е същата нелинейност, която имахме преди четири години“, когато прекъсванията на доставките от войната в Украйна и силното търсене от повторното отваряне на пазара заради COVID повишиха инфлацията, каза той.

Централните банки трябва да признаят всички съществени шокове и тяхното потенциално въздействие върху инфлацията, но да избягват прекалените реакции при определянето на паричната политика, каза Лейн.

„Трябва да сте умели по отношение на разглеждането на паричната трансмисия, потребителското доверие и всички тези различни механизми“, каза той.

Въпреки че някои инфлационни напрежения от шок в предлагането наистина отшумяват с течение на времето, за централните банки е било важно да се уверят, че „няма трайно убеждение сред населението или сред секторите, определящи цените, че инфлацията ще бъде твърде висока за твърде дълго“, каза той.