Скромността им отива

Великите лидери са харизматични. Те имат силни убеждения и защитават яростно позициите си. Тяхната аура е толкова силна, че няма как вниманието на всички да не бъде насочено към тях. Това са хора като Джеф Безонс, Марк Кюбан и Илон Мъск, който е известен с думите си: „Казвам нещо и след това то обикновено се случва. Може би не по график, но се случва“.

С други думите, великите лидери са изключително уверени, а тази увереност носи резултати. Но не винаги.

Според прочуване от 2012 г., публикувано в журнала на Американската академия по мениджмънт, скромните лидери са не само по-харесвани от хората, които работят за тях, но обикновено са и по-ефективни в работата си. Какво обаче означава да бъдеш „скромен“ лидер?

„Установихме, че скромността в мениджмънта опира до няколко неща. На първо място то включва лидери, които дават пример на служителите си как да растат и да постигат позитивни резултати за компанията. Лидери, които показват на показват на подчинените си, че е нормално понякога да чувстват несигурностна работното място. Скромността в лидерството се отразява на широк спектър управленски проблеми, включително организационното развитие и еволюцията на взаимоотношенията лидер-последовател“, пишат авторите на прочуването.

Ако трябва да перифразираме казаното по не академичен начин, то изследователите казват, че скромните лидери са по-отзивчиви, достъпни и съпричастни.

Друго прочуване от 2011 г. показва, че скромните лидери са повече от два пъти по-склонни да отделят повече от времето си на тези, които имат нужда от тяхната подкрепа и помощ, отколкото останалите ръководители. А това носи резултати. Лидерите, които помагат на нуждаещите си работници, било то чрез допълнително обучение, наблюдение, изграждане на мрежа от контакти или просто чрез предоставяне на втори шанс, играят ключова роля за превръщането на посредствени служители в добри работници и на добри служители в страхотни такива. Това се дължи на факта, че те знаят, че никой не постига нещо наистина значимо абсолютно сам.

Изследванията разкриват и други факти. Те намират връзка между скромността и желанието за самоусъвършенстване (кой лидер не печели от постоянното търсене на нови знания и умения?), скромността и способността да останеш уверен в себе си, дори изправен пред провал (на кой лидер не би дошъл добре повече позитивизъм в средата на криза?) и връзка между скромността и способността за изграждане на по-силно социални връзки (кой лидер не би искал да може да разчита напълно на своите служители?)

Друго прочуване от 2011 г. пък показва, че скромността е „уникален индикатор“ , предсказващ представянето на човек в работата. Иначе казано, скромните хора не са само добри лидери, но и добри служители.

Ако трябва да направим едно заключение от всичко казано дотук, то е че социалните, харизматичните и уверени хора често биват възприемани за лидери. Да бъдеш възприеман за лидер обаче не е също като да си лидер, особено в очите на хората, които ръководиш. В крайна сметка най-важното са резултатите. Ако имат избор, служителите биха предпочели да работят за човек, който е достъпен, съпричастен и отзивчив. Човек, който признава собствените си грешки и недостатъци и работи за тяхното отстраняване или преодоляване. Човек, който е готов да помогне на другите да постигнат същото. Човек, който знае, че не може да постигне всичко сам. Казано накратко, те биха искали да работят за скромен лидер.

....................

Джеф Хейдън за Inc.com

Редактор: Георги Георгиев