The Trend Down Under: Парадоксът на „Високия мак“ или как австралийците превръщат скромността в мениджърско оръжие

Във второто издание на рубриката "The Trend Down Under Мартина Георгиева, професионалист с дългогодишен опит като HR директор и експерт по управление на човешки ресурси, разказва за една от любопитните специфики на австралийската мениджърска култура. В момента тя се намира в Пърт, Австралия, в сърцето на една от най-прогресивните бизнес екосистеми в света, където провежда обучения в сферата на човешките ресурси и договорното право.

Рубриката "The Trend Down Under" предлага на българските мениджъри уникален поглед и директен достъп до иновативни практики, които оформят бъдещето на лидерството и управлението на хора. Австралийският пазар е сред глобалните лидери в прилагането на модели за човешка устойчивост, психическо здраве и балансирана работна среда – теми, които все по-осезаемо определят успеха на организациите.  

Най-известната история за седмия и последен крал на Рим Тарквиний Горди разказва как синът му, Секст Тарквиний, превзел съседния град Габии, не знаел как точно да задържи властта там. Той изпратил пратеник до баща си, за да поиска съвет. Тарквиний Горди не казал нито дума на пратеника. Вместо това го извел в градината си, която била пълна с макове. Докато се разхождал, кралят започнал да удря с бастуна си най-високите и красиви макове, отсичайки главите им, докато ги изравни с останалите. Пратеникът се върнал при сина и разказал за странното поведение на баща му. Секст веднага разбрал метафората: за да запазиш властта и да няма бунтове, трябва да елиминираш най-видните, най-способните и най-влиятелните хора в обществото - „високите макове“. Макар метафората на „високия мак“ да съществува от хилядолетия, тя навлиза масово в австралийския английски в началото на 20-ти век, но става изключително популярна през 80-те години на миналия век.

В света на глобалния бизнес, доминиран от образите на „CEO-звезди“ и шумни технологични милиардери, една далечна страна предлага коренно различен модел на успех. В Австралия съществува неписан закон, който определя правилата на социалната и професионална йерархия. Наричат го синдром на „Високия мак“ или Tall Poppy Syndrome. Както вече казах, ако в едно поле от макове, едно цвете порасне твърде високо и се извиси, то бива отрязано, за да се изравни с останалите. В културен план това означава, че австралийското общество инстинктивно критикува, осмива или „приземява“ хората, които демонстрират прекомерно самочувствие, парадират с богатството си или се държат така, сякаш са по-добри от останалите. На пръв поглед това изглежда като пречка пред амбицията. Но ако погледнем по-дълбоко, ще открием, че най-успешните австралийски мениджъри са превърнали навигацията в това културно поле в уникално стратегическо предимство. Те са се научили как да бъдат изключително успешни, без да губят връзка с реалността - урок, от който всеки съвременен лидер има нужда.

Корените на явлението: равенство и „mateship“

За да разберем защо австралийците „режат“ високите макове, трябва да погледнем към историята им. Австралийската идентичност е изградена върху ценностите на равенството и концепцията за mateship (силно другарство и лоялност). В Австралия, оцеляването е зависело от това да разчиташ на човека до себе си като на равен. Йерархията е била враг, а солидарността спасение. В съвременната корпоративна среда това се превежда като органическа непоносимост към арогантността. Мениджър, който влезе на оперативка с нагласата „аз знам всичко, защото съм шефът“, бързо ще се озове в изолация. Екипът няма да го следва, защото е нарушил социалния договор на взаимното уважение, а не защото е некомпетентен. 

Урок по лидерство: Скромността като стратегически инструмент

Много лидери в Европа и САЩ вярват, че трябва да „прожектират увереност“, което често прелива в нарцисизъм. Австралийският модел предлага алтернатива: лидерство чрез авторитет, а не чрез превъзходство. Скромността в бизнеса не означава липса на амбиция или слаби резултати. Напротив. Австралийските мениджъри често използват т.нар. Quiet achievement (тихо постижение). Те оставят цифрите и резултатите да говорят вместо тях. Когато лидерът не хаби енергия в изграждане на паметник на собственото си его, той разполага с повече капацитет да се фокусира върху нуждите на екипа и иновациите.

Защо това работи?

1. Психологическа безопасност: Когато шефът не се поставя на пиедестал, служителите се чувстват по-свободни да предлагат идеи и да признават грешки.
2. Доверие: Автентичността е „валутата“ на новото време. Скромният лидер изглежда по-надежден и „истински“ в очите на милениалите и поколението Z.
3. Устойчивост: Лидерите, които не са заслепени от собственото си величие, по-бързо забелязват предупредителните знаци за проблеми в бизнеса.

Лицето на австралийския успех: Гейл Кели

Ако трябва да посочим един мениджър, който е майстор в навигацията на Синдрома на „Високия мак“, това безспорно е Гейл Кели. Като първата жена, оглавила една от четирите големи банки в Австралия - Westpac, Кели се превръща в еталон за това как се управлява корпорация с 40 000 служители чрез принципите на „хуманното лидерство“. Гейл Кели не е типичният агресивен банкер. Нейният подход се основава на това, което тя нарича „щедро лидерство“. Тя често говори за важността на това да бъдеш „цялостен човек“ на работното място. Въпреки че управлява активи за милиарди, тя е известна с това, че може да води разговор с касиер в отдалечен клон на банката със същия интерес и уважение, с които разговаря с борда на директорите. Кели доказва, че можеш да бъдеш „висок мак“ (най-влиятелната жена в страната), без да бъдеш „отрязан“, ако споделяш слънчевата светлина с другите. Тя не изтъква себе си, а успеха на организацията и хората в нея. Нейният стил на управление демонстрира, че емпатията е твърдо умение (hard skill), което води до реални финансови резултати.

Как да „продавате“ успеха си, без да дразните екипа?

Едно от най-големите предизвикателства пред всеки амбициозен мениджър е как да сподели постиженията си, за да получи признание, без да бъде етикетиран като арогантен „висок мак“.

Австралийският опит предлага няколко практически тактики:

1. Използвайте „Ние“, дори когато заслугата е основно ваша

В Австралия „Аз“-ът е токсичен. Когато говорите за успех, винаги включвайте екипа, контекста или дори късмета. Това не омаловажава вашия принос, а показва, че имате достатъчно високо самочувствие, за да не крадете цялото внимание.

2. Майсторството на самоиронията

Австралийците обожават лидери, които могат да се шегуват със себе си. Ако направите грешка или изпаднете в конфузна ситуация, разкажете я. Това ви прави „човек“ и незабавно сваля защитните стени на вашите подчинени. Самоиронията е най-добрият щит срещу „срязването“ на високия мак.

3. „Продавайте“ чрез резултати, а не чрез думи

Вместо да обяснявате колко велик сте, покажете графиката на растежа и благодарете на хората, които са я реализирали. Интелигентните хора около вас ще разберат кой е архитектът на успеха, без да се налага да им го натрапвате.

4. Бъдете достъпни (The open door policy)

„Високият мак“ е застрашен само когато е изолиран. Мениджъри, които обядват в общата столова, задават въпроси и се интересуват от живота на колегите си, изграждат имунитет срещу критиката. Трудно е да „отрежеш“ някого, когото чувстваш като част от екипа, а не като външно тяло.

Тъмната страна: кога синдромът става токсичен?

Важно е да отбележим, че синдромът на „Високия мак“ има и своята негативна страна. Понякога той може да потисне иновациите и да накара талантливите хора да се страхуват да блеснат. В Австралия често се дебатира дали тази култура не пречи на страната да създава глобални технологични гиганти със скоростта на Силициевата долина. Урокът за мениджърите тук е: не режете маковете си, а ги научете да растат заедно. Ролята на съвременния лидер е да създаде среда, в която успехът на един е успех за всички. Когато „високият мак“ помага на другите около него също да пораснат, нуждата от „отрязване“ изчезва.

Новата дефиниция за лидерство

Австралийският модел, въплътен в личности като Гейл Кели, ни учи на нещо фундаментално: в една все по-свързана и прозрачна икономика, арогантността е лош бизнес модел. Скромността, „приземяването“ и уважението към всеки член на екипа не са признаци на слабост, а на висш професионализъм. Ако искате да бъдете лидер от ново поколение, не се страхувайте да бъдете „висок мак“ по отношение на вашите амбиции и стандарти. Но когато става въпрос за вашето его, дръжте го на „нивото на тревата“. Успехът е много по-сладък, когато не сте сами на върха, а сте заобиколени от екип, който е горд да стои до вас, а не под вас. В крайна сметка, най-красивото поле е това, в което всички цветя процъфтяват, защото „стопанинът“ им им е осигурил нужната светлина, без да закрива слънцето за никого.

автор: Мартина Георгиева