Белият дом наложи свободен публичен достъп до всички научни статии, финансирани от САЩ

Десетилетна битка за осигуряването на публичен достъп до научните постижения, финансирани от правителството на САЩ, взе сериозен обрат. Администрацията на президента Джо Байдън задължи федералните агенции да предоставят безплатно на обществеността всеки рецензиран ръкопис до 2025 г., пише Science.  

Много детайли от новата политика, включително как точно правителството ще финансира незабавен публичен достъп, тепърва ще се решават. Но тя значително прекроява и разширява съществуващите и яростно оспорвани правила за достъп в САЩ, които са в сила от 2013 г. Белият дом значително отслаби, но не елиминира, правото на списанията да предоставят федерално финансирани документи срещу абонамент до 1 година.

Много комерсиални издатели и научни дружества с нестопанска цел отдавна се борят да запазят това едногодишно ембарго, заявявайки, че приходите от абонамент покриват не само разходите за редактиране и производство, но и финансират обществените дейности. Критиците пък смятат, че абонаментът за достъп възпрепятства свободния поток на информация. Освен това издателите принуждават американските данъкоплатци да „плащат два пъти“ – веднъж, финансирайки изследването, и отново – за да видят резултатите от него. Още от края на 90-те привържениците на „отворения достъп” лобират в Конгреса и Белия дом за свободния достъп до финансирани от правителството изследвания.

Въпреки че администрацията на Байдън го нарича „обществен достъп“, това „де факто е мандат за отворен достъп“, тълкува  Стефано Бертуци, главен изпълнителен директор на Американското дружество по микробиология (ASM), което публикува в 16 списания.

„Да се отървем от това ембарго е огромен скок напред“, коментира Хедър Джоузеф, изпълнителен директор на Коалицията за научни публикации и академични ресурси, една от най-старите групи за застъпничество с отворен достъп в Съединените щати.

Ембаргото и свързаните с него политики „бяха чиста разпродажба на обществения интерес”, написа в Тwitter молекулярният биолог Майкъл Айзен от Калифорнийския университет, Бъркли. Айзен е и съоосновател на списание PLOS и като такъв е виден критик на платените политики за достъп. „Най-доброто, което мога да кажа за тази нова политика е, че издателите ще я намразят“, обобщава молекулярният биолог.

Много издатели подкрепят незабавния публичен достъп, но критикуват новата политика на САЩ. „Бихме предпочели да начертаем наш собствен курс към отворен достъп без правителствен мандат“, отбелязва Стефано Бертуци. Шест от списанията на Американското дружество по микробиология вече са напълно отворени, а останалите ще го направят до 2027 г.

Асоциацията на американските издатели е недоволна, тъй като новите правила влизат в сила „без официална, съдържателна консултация или публичен дебат … относно решение, което ще има сериозно икономическо въздействие“. Белият дом отрича и твърди, че през последната година политиката е обсъждана с издатели.

Други възприеха подход на изчакване.Судип Парих, главен изпълнителен директор на Американската асоциация за напредък на науката (AAAS), която е издател на списанията Science, смята, че е „твърде рано да се каже дали тези насоки ще повлияят на нашите списания”. Впрочем AAAS издава Science Advances – списание с напълно отворен достъп, а през 2021 г. неговите платени научни списания започнаха да позволяват на авторите да депозират рецензираните, почти финални версии на ръкописи в институционални хранилища за публикуване.

Въздействието на новото изискване може да варира в зависимост от това коя от над 20-те финансиращи агенции в САЩ поема изследванията на автора. Всяка агенция трябва да финализира политиката си до края на 2024 г. и да я приложи до края на 2025 г.

Политиката няма за цел да налага определен бизнес модел за публикуване, уточни Алондра Нелсън, изпълняващ длъжността директор на Службата за политика в областта на науката и технологиите (OSTP) на Белия дом, в интервю за Science. Например, няма да изисква федерално финансираните изследователи да публикуват само в списания с отворен достъп.

Изследователите, които публикуват в абонаментни списания, може да са в състояние да отговорят на  правилото, като депозират почти окончателната, рецензирана и приета версия в публичен депозитар.  Според Алондра Нелсън Службата е напълно наясно с опасенията за това кой ще поеме разходите, свързани с новата политика, особено ако платеното публикуване на научен труд се превърне в широко разпространена практика. Съществуват опасения, че тази политика в САЩ, а и в Европа, може да ускори възхода на такива списания, което в крайна сметка ще ги направи недостъпни за учени със скромно или без никакво финансиране, които работят в научни звена с недостатъчен ресурс и в развиващите се страни.

Затова OSTP обяви намеренията си „да гарантира, че политиките за обществен достъп са придружени от подкрепа за по-уязвимите членове на изследователската екосистема“. Агенциите биха могли например да позволят на изследователите да използват безвъзмездни средства за покриване на разходите за публикуване с отворен достъп или биха могли да финансират разширяването на публичните хранилища, препоръча Нелсън. „Не сме наивни за предизвикателствата, пред които сме изправени. Прилагането на всяка нова политика е от ключово значение“, посочи държавният служител.

Във Вашингтон, окръг Колумбия, тези промени накараха републиканците и демократите да настояват федералното правителство да преразгледа своите политики за достъп. През 2013 г. тогавашният президент Барак Обама се опита да постигне компромис — чрез правилото за едногодишно ембарго — между издателите и защитниците на отворения достъп. Но мнозина, в това число и неговият вицепрезидент Джо Байдън, не останаха доволни. В реч от 2016 г. сегашният президент отбеляза, че „данъкоплатците финансират с 5 млрд. долара годишно изследвания за рака, но след като бъдат публикувани, почти всички научни постижения остават недостъпни зад платените стени. Кажете ми как това ускорява научния процес?”

Новите правила ще се прилагат за значителен дял от световната академична литература – ​​и стотици хиляди нови научни статии ще станат достъпни за всички незабавно. OSTP изчислява, че през 2021 г. федералните изследователски фондове са произвели 195 000 до 263 000 публикувани статии, които представляват около 7 до 9% от 2,9 милиона статии, публикувани по целия свят.

Трудно е да се предвиди как промяната в крайна сметка ще се отрази на финансите на конкретни списания, издатели и изследователи, смятат анализатори. В някои списания, например, само малка част от статиите може да са продукт на финансиране от САЩ. Университетските библиотеки все пак може да са готови да плащат абонаментни такси, дори ако техните преподаватели могат да четат същите документи другаде безплатно, стига издателите да предложат по-добър интерфейс, функции за търсене или други услуги.

Бертуци обаче казва, че новата политика вероятно ще има глобално въздействие, което ще бъде трудно да се пренебрегне, защото „правителството на САЩ е 800-килограмовата горила в стаята“.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка