Средновековната медицина – повече шарлатанство и по-малко наука

За какво са служили изпражнения на гълъби, бели дробове на лисица, осолена сова или мазнина от змиорка през Средновековието? Това е на път да разбере екип от учени от Университета Кеймбридж. В продължение на две години те ще дигитализират, каталогизират и консервират над 180 средновековни ръкописа, които се съхраняват в Университетската библиотека, по проект Curious Cures in Cambridge Libraries. Той ще се съсредоточи върху ръкописи, съдържащи приблизително 8000 нередактирани медицински рецепти и ще събере уникални и незаменими ръкописни книги от престижните колекции на Университетската библиотека, Музея Фицуилям и дузина колежи в Кеймбридж, съобщават от учебното заведение. 

Още отсега средновековните манускрипти разкриват ужасяващи медицински практики за лекуване на зъбобол, подагра, треска или треперещи ръце. Те представляват компилация от рецепти и медицински текстове, но също така и научни, алхимични, юридически, литературни, литургични и религиозни книги, илюстриращи многото различни пътища, по които медицинското знание от този вид е било записвано, споделяно и предавано през Средновековието.

Повечето от ръкописите датират от 14 и 15 век, и по-малко от по-ранни периоди. Най-старият е на хиляда години. Освен богато илюстрирани текстове, пергаментите съдържат академични трактати със сложни медицински диаграми, както и обикновени джобни тефтери, предназначени да бъдат под ръка и вероятно направени от самите лекари.

Значителен брой са във вековни богато украсени подвързии, като някои се нуждаят от спешна консервация, преди да започне цифровизацията. Рецептите обикновено се състоят от кратка поредица от прости инструкции, точно както в съвременна рецепта или готварска книга.

В тези текстове откриваме много обичайни или градински съставки, които познаваме и днес, но също така и някои по-любопитни и съмнителни компоненти с животински произход. Например, лечение на подагра включва пълнене на кученце с охлюви и градински чай и изпичането му на огън. Стопената мазнина след това се използва за приготвяне на мехлем. Друга рецепта за същата болест предлага да се осоли бухал и да се изпече, докато стане на прах. Той трябва да се смеси с мазнина от глиган, за да се направи мехлем, който да се втрива в тялото на страдащия.

За лечение на катаракта – описана като „мрежа в окото“ – една рецепта препоръчва смесването на жлъчен мехур от заек с малко мед. Сместа се нанася върху окото с перце в продължение на три нощи.

„Тези рецепти са едно напомняне за болката и несигурността на средновековния живот: преди антибиотиците, преди антисептиците и преди аналгетиците, които познаваме днес“, отбелязва д-р Джеймс Фрийман, който е научен ръководител на проекта. Неговият екип ще подготви подробни описания на текстовото съдържание на ръкописите, характеристиките на материала и произхода, и ще представи рецептите в техния материален, интелектуален и исторически контекст. За да станат те достъпни за изследователите, учените ще създадат и транскрипции на текстовете на рецептите,  голяма част от които са написани на латински, други – на френски, но значителна част са на средноанглийски и илюстрират началото на разпространението на медицинските знания на местния език.

Колекциите на Кеймбридж от текстове на средновековни медицински рецепти са едни от най-големите и значими колекции в Обединеното кралство .

Резултатите от проекта, финансиран с половин милион паунда от Wellcome Trust – цифрови изображения с висока разделителна способност, подробни описания и транскрипции на текстовете – ще бъдат предоставени безплатно онлайн в цифровата библиотека на Кеймбридж. Изследователи от целия свят ще имат свободен достъп до колекцията.

„Тези ръкописи предоставят брилянтни прозрения за средновековната медицинска култура, а рецептите, които съдържат, ни доближават до взаимодействията между пациент и практикуващ, които са се случили преди много векове“, посочва д-р Джеймс Фрийман. Според него, в рецептите се споменава удивителен набор от съставки – животински, минерални и растителни. Има билки, които бихте намерили в съвременните градини и по рафтовете на супермаркетите – салвия, розмарин, мащерка, дафин, мента – както и обикновени многогодишни растения: луд, кокошка, червен оман и черен оман.Средновековните лекари са имали достъп и са използвали различни подправки в своите формулировки, като кимион, черен пипер и джинджифил, и често са смесвали съставки с ейл, бяло вино, оцет или мляко.

„Зад всяка рецепта, колкото и отдалечена да е от нашето съвремие, се крие човешка история: преживявания на болест и болка, но също така и желанието да живееш и да бъдеш здрав. Някои от най-вълнуващи са тези лекарства, които говорят за надеждите или трагичните разочарования на средновековните хора: рецепта „да накараш мъж и жена да имат деца“, да разбереш дали бременната жена носи момче или момиче и „да избавя жена от мъртво дете“, разказва д-р Фрийман.

Освен ежедневните оплаквания, тези книги с рецепти разкриват някои от тревожните и ужасни заболявания, които са измъчвали средновековните хора: плът, която расте в окото на човека, вирулентни язви, фистули и рак. Други са свидетелство за насилието в средновековния свят: как да се определи дали черепът е счупен след удар с оръжие, как да се спре кървенето или да се наместят счупени кости.

Транскрипциите на екипа на проекта ще отворят съдържанието на ръкописите за здравни изследователи и историци на медицината , позволявайки търсене по ключови думи, проучвания на лечения за специфични заболявания или количествени анализи на определени съставки или подготвителни техники.

Дигитализацията от корица до корица ще позволи на изследователите да видят рецептите в оригиналната им среда: къде са били написани на страницата и как са били представени и дали са били добавени от различни ръце и по различно време. Опазването също така ще гарантира непрекъснат физически достъп до материала за бъдещите поколения изследователи. 

„Всички цифрови изображения, направени от звеното за цифрово съдържание на библиотеката, заедно с подробните описания и транскрипции, които каталогизаторите ще изготвят, ще бъдат публикувани в цифровата библиотека на Кеймбридж – което ги прави достъпни за всеки, навсякъде по света с интернет връзка. Всеки ръкопис ще бъде придружен от достъпно въведение, насочено към широката аудитория: те ще обяснят какво съдържа книгата, ще я поставят в по-широк контекст, ще опишат кой я е притежавал или ще изберат нещо важно за нейната история. Целта е да помогнем както на изследователите, така и на обществеността да разберат, проучат и оценят тези уникални и незаменими артефакти“, уверява д-р Фрийман. И предупреждава – не опитвайте това у дома!

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка