Германия и Хонг Конг се конкурират за учени и студенти от Харвард

След критиките на Доналд Тръмп срещу университета Харвард и американската образователна система, висшите училища в Европа и Азия подновяват с нова сила опитите да привлекат изследователи и студенти от САЩ. Германия предлага създаването на „изгнанически кампус“ на Харвард на нейна територия, докато Хонгконгският университет по наука и технологии кани международни студенти да продължат обучението си там. 

Тези инициативи са част от по-широка стратегия за преструктуриране на световния академичен пазар, особено след като администрацията на Тръмп намали финансирането на научни изследвания и затяга визовата политика, пише Bloomberg.

Европа увеличава инвестициите в наука

Европейските държави активно предлагат финансови стимули за да привлекат изследователи от САЩ. Европейският съюз стартира програма за 500 млн. евро, Франция отдели 100 млн. евро за т. нар. „научни убежища“, а Испания и Великобритания увеличават бюджетите си за набиране на чуждестранни учени. 

Въпреки това, европейските университети се сблъскват с предизвикателства – по-ниските заплати и ограничените изследователски бюджети правят преместването по-малко привлекателно за водещите американски специалисти. Според Антоан Пети, ръководител на Френския национален научен център (CNRS), броят на учените, които наистина ще се преместят на Стария континент, вероятно ще бъде ограничен.

Пречките пред емиграцията на учените

Въпреки интереса към европейските възможности, мнозина изследователи се колебаят да напуснат САЩ поради логистични и финансови причини. Преместването на лаборатории и екипи е скъпо и сложно, а европейските заплати остават значително по-ниски. Например, висшите изследователи във Франция рядко печелят повече от 5000 евро нето, докато в САЩ доходите са много по-високи. Освен това, учените често не желаят да преместват семействата си или да прекъснат дългогодишните си изследователски проекти. 

Бъдещето на международната академична мобилност

Докато европейските университети предлагат по-добро качество на живот и по-ниски разходи за живот, те все още не могат да се конкурират с финансовите ресурси на американските образователни институции. 

Харвард, например, разполага с фонд от 53 милиарда долара, който му позволява да поддържа световни изследователски стандарти. Въпреки това, политическите промени в САЩ принуждават все повече учени да обмислят алтернативи за своето бъдеще. 

Според проучване на списание Nature, 75% от над 1600 анкетирани изследователи в САЩ обмислят работа в чужбина.

Балансът между възможности и предизвикателства

Някои учени виждат предимства в Европа, като социалната сигурност и достъпа до обществени услуги, които компенсират по-ниските заплати. Един анонимен американски учен, кандидатстващ за позиция във Франция, посочва, че нетната му заплата ще падне от $6100 на €4000, но разходите за здравеопазване и образование ще бъдат значително по-ниски.

Европейските институции обаче ще трябва да намерят начин да обяснят защо местните изследователи получават по-малко, докато за чуждестранните кадри се правят изключения, пише още изданието.

Битката за академични таланти ще продължи да се засилва, особено ако политическите и икономическите условия в САЩ останат нестабилни. Германия, Франция и Хонг Конг вече правят първите стъпки, но за да бъдат истински конкурентни, те ще трябва да предложат не само убежище, а и устойчиви условия за научен растеж. 

Междувременно, американските университети, въпреки натиска, се борят да запазят своята водеща роля чрез съдебни действия и лобиране пред новата власт в Белия дом. Окончателният резултат ще оформи не само бъдещето на висшето образование, но и глобалният иновационен ландшафт.