Хората с хронично бъбречно заболяване са два пъти повече от диабетиците

Около 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души страдат от хронично бъбречно заболяване. Всъщност, хората, засегнати от него са почти два пъти повече от тези, които имат диабет, наричан често „тихата пандемия на 21 век“. Данните бяха представени от Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите на проведена днес в Народното събрание кръгла маса по темата.

Болестта е неподозирано предизвикателство за здравните системи, включително и у нас, тъй като около 70% от хората с ХБЗ, не знаят за състоянието си, тъй като често протича безсимптомно, докато не прогресира. С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечносъдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране всяка година повече от 1 милион души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн. - от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Прогнозите са, че до 2040 г. ХБЗ може да се превърне в 5-та водеща причина за смърт в света.

Към момента глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, възлизат на 1 трилион долара. В следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до 3%, а разходите да се увеличат с 23%. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет.

В хода на дискусията по време на кръглата маса, организирана от парламентарната комисия по здравеопазването към плитици, експерти и представители на пациентски организации се обединиха около позицията, че ХБЗ е социалнозначимо за България и са нужни конкретни мерки за превенция.

„Като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия“, предложи зам.-председателят на комисията доц. Лъчезар Иванов. В момента тя е на обсъждане в Народното събрание

Хроничното бъбречно заболяване представлява тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Открива се в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация, обясни проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването,

За съжаление, малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда, допълни той.

Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и  спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система.