Как и защо ставаме роби на социалните мрежи

По характера на човека може да се определи дали е податлив към зависимост от социалните мрежи. Това твърди ново проучване, което показва, че невротиците не изпускат предоставената от технологиите възможност постоянно да си проверяват личните съобщения и да скролват надолу-нагоре по публикациите в мрежата.

Около 40% от световното население използва социалните мрежи – т.е. около 3 млрд. души прекарват в тях средно по 2 часа всеки ден.

В последното проучване на Нюйоркския университет са анализирани резултатите от анкета сред 275 негови студенти и випускници. Участниците в допитването ползвали социалните мрежи най-малко от 9 години и прекарвали в тях минимум час и половина на ден.

Студентите са по-склонни от останалите хора да развият зависимост към социалните мрежи заради по-свободните си графици и честото използване на подобни сайтове за развиване на личността, смятат изследователите, цитирани от Би Би Си.

Те се опират на психологическия модел на "голямата петица“, който оценява личността по наличието на 5 основни качества: доброжелателност, добросъвестност, невротизъм, екстраверсионност и окуражаване.

Преди време учените изследваха склонността към алкохолна, наркотична и никотинова зависимост и стигнаха до извода, че рискът е по-голям при хората с високи нива на невротизъм и ниско ниво на съзнателност/ добросъвестност.

Проучвайки социалните мрежи, те потвърдили хипотезата, че невротизмът изостря зависимостта, а съзнателността намалява риска да станем роби на смартфоните си.

Но авторите откриват и друг, по-малко очевиден ефект: ако при вас са развити и двете качества, невротизмът в крайна сметка ще надделее и ще ви подтикне към зависимостта.

Хората с ниско ниво на добросъвестност са склонни да се увлекат твърде много по услугите за мигновени съобщения (instant messaging).

Ако не сте нито доброжелателни, нито добросъвестни, шансовете да развиете зависимост се увеличават. Но, за учудване на изследователите, комбинацията от високо ниво на доброжелателност и добросъвестност води до абсолютно същия риск от зависимост.

Според един от авторите, Исак Вагеф, този неочакван ефект може да е резултат от „осъзнатата зависимост“.  Т.е. напълно съзнателни и доброжелателни хора нарочно се опитват да получат максимума информация, достъпна в мрежите. И така стават зависими.

Добросъвестните се интересуват от онлайн услугите повече по професионални причини, а не за забавление, сочи проучването.

Друго изследване, на норвежки учени, по същата тема твърди, че най-голям е рискът да развият зависимост от социалните мрежи при младите самотни жени, хората, склонни към самовлюбване, и тези с ниска самооценка.

Изводите са на базата на проучване сред 23 000 души. Според него пристрастяването към социалните мрежи отразява както необходимостта от подхранването на личностните черти при нарцистичните типове, така е и опит за потискане на ниската самооценка.

Други изследвания пък твърдят, че социално-демографските фактори имат голяма роля за развитието на зависимостта – колкото по-ниски са доходът и образованието, толкова повече човек е склонен да стане зависим от социалните мрежи.

Изследване на Pew Research Center от 2015 г. стига до извода, че използването на социалните мрежи е свързано със стреса, но тази връзка не винаги има негативен характер. Оказва се, например, че мрежата често помага на гените да се отърват от негативните емоции и да се чувстват по-спокойни. Но това не се отнася за мъжете.

С новите технологии се появиха и нови клинични състояния – като номофобията (страх да останеш без телефона си), както и т.нар. FOMO (fear of missing out или синдром за пропуснатата полза). Те също могат да подтикнат към зависимост от социалните мрежи.

Американските психиатри Ашвини Надкарни и Стефан Гофмън обобщават, че в основата на зависимостта от социалните мрежи лежат две взаимно свързани интенции – желанието да се чувстваш част от общност и желание да се самоизразиш.

Зависимостта от социалните мрежи не е призната (все още) за психическо разстройство в нито една страна. Но се смята за част от зависимостта към интернет, за която вече са създадени множество модели за диагностициране.

Списъкът със симптомите изглежда така:

- Постоянна тревога какво става в интернет,
- Подмяна на другите видове социална активност с редовно засядане в интернет,
- Осъзнаване на негативните последици от зависимостта, но неспособност да намалите времето, прекарано в интернет,
- Развиване на чувство за толерантност, както и на зависимост от интернет и на синдрома на отнемането,
- Възприемане на времето, прекарано в интернет, като успешен начин за борба с лошото настроение и стреса.

Ако имате подобни симптоми по отношение на социалните мрежи, значи е време да потърсите помощ.