Климатичните промени могат да предизвикат гигантски цунамита в Южния океан

Климатичните промени могат да предизвикат гигантски цунамита в Южния океан чрез задействане на подводни свлачища в Антарктида, предупреждава ново проучване. 

Чрез сондажи в седиментни ядра на стотици метри под морското дъно в Антарктида учените откриват, че през предишни периоди на глобално затопляне - преди 3 милиона и 15 милиона години - са се образували хлабави седиментни слоеве, които са се свличали и са изпращали огромни вълни цунами, които са се носели към бреговете на Южна Америка, Нова Зеландия и Югоизточна Азия. 

И тъй като климатичните промени затоплят океаните, изследователите смятат, че има вероятност тези цунамита да се отприщят отново. Техните открития са публикувани в списание Nature Communications, предава БГНЕС. 

"Подводните свлачища са сериозна геоопасност с потенциал да предизвикат цунамита, които могат да доведат до огромни човешки жертви. Нашите констатации подчертават, че спешно трябва да подобрим разбирането си за това как глобалните климатични промени могат да повлияят на стабилността на тези региони и потенциала за бъдещи цунамита", казва Джени Гейлс, преподавател по хидрография и изследване на океаните в университета в Плимут, Великобритания.

За първи път изследователите откриха доказателства за древни свлачища край Антарктида през 2017 г. в източната част на морето Рос. Под тези свлачища са хванати в капан слоеве от слаби седименти, натъпкани с вкаменени морски същества, известни като фитопланктон. Учените се връщат в района през 2018 г. и правят сондажи дълбоко в морското дъно, за да извлекат седиментни ядра - дълги, тънки цилиндри от земната кора, които показват слой по слой геоложката история на региона. 

Анализирайки седиментните ядра, учените установили, че слоевете слаби седименти са се образували през два периода - единият преди около 3 млн. години в средата на плиоценския топъл период, а другият преди около 15 млн. години по време на миоценския климатичен оптимум. По време на тези епохи водите около Антарктида са били с 3 градуса по Целзий по-топли от днешните, което е довело до избухване на цъфтеж на водорасли, които, след като са загинали, са запълнили морското дъно отдолу с богата и хлъзгава утайка, което пък е направило региона податлив на свлачища.

Точният причинител на миналите подводни свлачища в региона не е известен със сигурност, но изследователите са открили най-вероятния виновник: топенето на ледовете на ледниците от затоплянето на климата. Приключването на периодичните ледникови периоди на Земята е довело до свиване и отдръпване на ледените покривки, което е намалило натоварването върху тектоничните плочи на Земята и ги е накарало да отскочат нагоре в процес, известен като изостатичен отскок.

След като слоевете от слаби седименти са се натрупали в достатъчно количество, континенталното издигане на Антарктида предизвикало земетресения, които накарали едрия чакъл върху хлъзгавите слоеве да се плъзне от ръба на континенталния шелф - предизвиквайки свлачища, които отприщили цунамита.

Мащабът и размерът на древните океански вълни не са известни, но учените отбелязват две сравнително скорошни подводни свлачища, които са предизвикали огромни цунамита и са причинили значителни човешки жертви: Цунамито от 1929 г. в Гранд Банкс, което предизвика вълни с височина 13 метра и уби около 28 души край бреговете на Нюфаундленд в Канада, и цунамито от 1998 г. в Папуа Нова Гвинея, което предизвика вълни с височина 15 метра и отне живота на 2200 души.

Тъй като под морското дъно на Антарктида са затрупани много слоеве от седименти, а ледниците на върха на земната маса бавно се топят, изследователите предупреждават, че ако са прави, че топенето на ледниците ги е причинило в миналото, бъдещите свлачища и цунамита могат да се повторят.