Може ли чревната флора да ни превърне в престъпници?

Преди няколко години белгиец на около 30 години се блъска в уличен стълб. Два пъти. Местните власти установяват, че нивото на алкохол в кръвта му е четири пъти над допустимата граница. В рамките на няколко години мъжът е бил задържан за шофиране в нетрезво състояние три пъти. И в трите случая категорично е настоявал, че не е пил.

По-късно се оказва, че твърденията му са били абсолютна истина. Мъжът е диагностициран с т. нар. "синдром на чревната ферментация" - рядко състояние, при което тялото произвежда свой собствен алкохол. Микробите, живеещи в тялото, ферментират въглехидратите и създадават етанол. Миналата година той е бил оправдан по обвинението за шофиране в нетрезво състояние, пише изданието на Масачузетския технологичен институт MIT Technology Review.

Неговият случай, заедно с няколко други научни изследвания, повдига интересен въпрос за микробиологията, невронауката и правото: До каква степен можем да обвиним микробите в нашия организъм за поведението си?

Всеки човек е домакин на огромни "общности" от малки бактерии, археи, гъбички и дори вируси по цялото си тяло. Най-голямата колекция се намира в червата, където живеят буквално трилиони от тях. Ние съдържаме в себе си повече микробни, отколкото човешки клетки.  

Микробиолозите все още се опитват да разберат какво правят всички тези микроби. Някои изглежда ни помагат да разграждаме храната, други произвеждат химикали, които са важни за нашето здраве по някакъв начин. Но картината е изключително сложна, отчасти поради безбройните начини, по които микробите могат да взаимодействат помежду си.

Освен това, те влияят и върху човешката нервна система. Микробите могат да произвеждат съединения, които влияят на начина, по който работят невроните. Те също така засягат и функционирането на имунната система, а оттам - и мозъка. 

Ако микробите могат да влияят на мозъка ни, биха ли могли те да обяснят и част от нашето поведение, включително и криминалните прояви? 

Някои микробиолози смятат така, поне на теория. 

„Микробите ни контролират повече, отколкото си мислим“, казва Ема Алън-Верко, микробиолог от Университета в Гуелф в Канада.

Изследователите са измислили и име за приложенията на микробиологията в наказателното право: легалома. По-доброто разбиране на това как микробите влияят на поведението ни би могло не само да повлияе на съдебните производства, но и да оформи усилията за предотвратяване на престъпления и рехабилитация, твърди Сюзън Прескот, педиатър и имунолог в Университета на Западна Австралия.

„За човека, който не знае, че има синдром на чревната ферментация, можем да се твърди, че е просто марионетка на своите микроби. Те "дърпат конците" ѝ в процес, който иначе би бил определен като престъпно поведение“, казва Прескот.

Синдромът на чревната ферментация е сравнително ясен пример, но други взаимоотношения между мозъка и микробите вероятно са по-сложни. Много малко се знае, например, за микроб, който изглежда влияе на поведението: Toxoplasmosis gondii. Става въпрос за паразит, който се размножава в котките и се разпространява сред други животни чрез котешките изпражнения.

Паразитът е най-известен с това, че променя поведението на гризачите по начини, които ги правят по-лесна плячка – инфекцията изглежда кара мишките трайно да губят страха си от котки. Изследванията върху хора далеч не са убедителни, но някои проучвания свързват инфекциите с паразита с промени в личността, повишена агресия и импулсивност.

„Това е пример за микробиология, за която знаем, че засяга мозъка и би могла да повлияе на правната позиция на някой, който е съден за престъпление. Обвиняемият би могъл да каже:„Моите микроби ме накараха да го направя“ и аз бих могъл да му повярвам“, казва Алън-Верко. 

За мишките и микробите

Има и още доказателства, свързващи чревните микроби с поведението при мишките, които са едни от най-добре проучените същества. Едно проучване включва фекални трансплантации - процедура, която включва вмъкване на фекални вещества от едно животно в червата на друго. Тъй като изпражненията съдържат толкова много чревни бактерии, фекалните трансплантации могат до известна степен да заменят чревния микробиом.  

През 2013 г. учени от университета Макмастър в Канада извършили фекални трансплантации между два щама мишки - единият бил известен с това, че е плах, а другият бил склонен да бъде доста общителен. Размяната на чревните микроби изглежда променила поведението на гризачите - плахите мишки станали по-общителни и обратното.

Оттогава микробиолозите считат това проучване за една от най-ясните демонстрации за това как промяната на чревната флора може да промени поведението, поне при мишките. „Но въпросът е доколко тези микроби ни контролират и доколко човешката част от нас е способна да преодолее този контрол? Отговорът на този въпрос изобщо не е лесен“, казва Алън-Верко.  

В края на краищата, чревните ни микробиоми, макар и относително стабилни, могат да се променят. Диетата, режимът на упражнения, околната среда и дори хората, с които живеете, могат да оформят общностите от микроби, които живеят върху и във вас. И начините, по които тези общности се променят и влияят на поведението, са различни за всеки. Определянето на точни връзки между определени микроби и престъпното поведение би било изключително трудно, ако не и невъзможно.

"Не мисля, че ще можете да вземете проба от нечий микробиом и да кажете: „О, вижте - имате вирус X и това означава, че сте сериен убиец“", казва Алън-Верко.

Учените обаче се надяват, че напредъкът в микробиологията и метаболомиката може да ни помогне да разберем по-добре връзките между микробите, химикалите, които те произвеждат, и престъпното поведение, дори и потенциално да се намери "лечение" за него.

„Можем да стигнем до момент, в който микробните интервенции ще са част от терапевтичното програмиране“, казва Сюзън Прескот.