Може ли интелектът да се мери на кантар? Отговорът не е само един

Може ли интелектът да се мери на кантар? Отговорът не е само един

Може ли интелектът да се мери на кантар? Отговорът не е само един

„Обикновената жена има ум колкото една кокошка, а необикновената – колкото две”. Тази ослепителна мисъл била изречена от китайския философ Конфуций и се мъдри в няколко сборника с афоризми – от тия, които получаваш за рождения си ден. Сигурно някой остроумен издател е решил да се пошегува с прочутото презрение на древния мъдрец към другия пол.

Но ние му затворихме устата. „Резултатите от IQ тестовете както на мъжете, така и на жените, се увеличават, но

при жените това става по-бързо,”

заяви световноизвестният новозеландски експерт проф. Джеймс Флин преди време. Той анализира данни от тестове за интелигентност, проведени в Западна Европа, Канада, Нова Зеландия, Аржентина и Естония.

Жените доскоро изоставали на стандартните тестове за интелигентност: някога разликата стигала до цели 5 точки. В последните години дамите изравняват. И не само.

"Във всяка от представителните извадки жените се представят наравно с мъжете, дори резултатите им са с половин до една точка по-високи", казва Флин пред ABC News. Развиващите се страни също постепенно стопяват разликите, които дълги години са давали храна на расистите.

„Коефициент на интелигентност”

е термин, измислен от немския психолог Вилхелм Щерн. Той мери отклонението от средните постижения на стандартизиран тест. За всяка възрастова група базисният резултат е 100, с 15 точки стандартно отклонение. Човек, който има IQ 116, е „с едно ниво над средното”. Който има 131 – с две. 95 процента от хората по света имат резултати между 70 и 130.

IQ-то се увеличава с около 3 точки всяко десетилетие –

по целия свят, откакто има тестове. Тази зависимост става известна като „ефект на Флин” по името на споменатия новозеландец, който я открива през осемдесетте години на миналия век: когато големи групи хора решават стари тестове за интелигентност, средният им резултат скача над 100.

Според професор Флин с времето започваме да мислим по-абстрактно. Когато ни попитат по какво си приличат заекът и кучето, отговаряме, че са бозайници – а не, че са домашни животни (първото е "верният” отговор).

"В процеса на модернизация умовете ни се променят така, както колите ни.

Където жените имат равен шанс да взаимодействат със съвременния свят, те имат равен коефициент на интелигентност и по-добри академични резултати."

Някога смятали, че ирландските емигранти в Щатите са генетично по-ощетени. Но когато започват да инвестират в образование, те напълно заличават разликата. Според Флин е важно как се отнася семейството към училищните постижения.

Щом обаче резултатите са толкова променливи, кой може да твърди, че тестовете за интелигентност измерват вродените умствени способности?

Прочетете целия материал на сайта на Obekti.bg.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ