Нов сателит измерва емисиите на метан от около 50 основни региона на Земята

Екипът, който стои зад най-модерния в света сателит за мониторинг на метан – „МетанСат“ (MethaneSat), обича да се шегува: „С размерите на пералня e“ - така екологът Стивън Уофси описа орбиталния обект на пресконференцията преди изстрелването му, съобщава Би Би Си, цитирана от БТА. 

„МетанСат“ е американско-новозеландска космическа мисия, изстреляна на 4 март т. г. с полета „Транспортер-10“ на „Спейс Екс“. Това е спътник за наблюдение на Земята, който ще следи и изучава глобалните емисии на метан с цел борба с изменението на климата. Космическият апарат носи високоефективна спектрометрична система за измерване на метана, която му позволява да прави измервания с висока резолюция на глобалните емисии на метан от около 50 основни региона на Земята.

Метанът е особено замърсяващ парников газ, който е причина за около 30% от нагряването на планетата досега. Той се разгражда в атмосферата само за 12 години. Това е много по-бързо от вековете, необходими за разпадане на въглеродния диоксид, но за сметка на това метанът е около 80 пъти по-мощен за период от 20 години.

Тъй като 60% от световните емисии на метан се дължат на човешката дейност, намаляването им е от съществено значение за постигане на световните цели, свързани с изменението на климата. Също така, ако не се вземат навременни мерки, това може да допринесе за преминаването на опасни критични точки, които да доведат до бързи и необратими промени по целия свят. 

„МетанСат“ има за цел да помогне, като осигури независим източник на мониторинг на метана, с основен фокус върху изтичането на метан от петролни и газови находища. Скорошен пример е продължилият месеци мегатеч в Казахстан, който доведе до изпускането на 127 000 тона от мощния газ. Чрез допълване на съществуващите сателитни данни с още по-прецизни измервания „МетанСат“ се надява да предостави почти цялостен поглед върху глобалните течове.

Въпреки това нефтената и газовата промишленост далеч не е единственият източник на емисии на метан, причинени от човека. По данни на Международната агенция по енергетика селското стопанство е най-големият източник на емисии на метан, причинени от човека - почти 40%. Енергетиката е на второ място с около 37%, а отпадъците - на трето.

В рамките на селското стопанство наводнените оризови полета представляват 8% от общите емисии, свързани с човешката дейност, но най-голям принос имат изпускането на газове и тор от добитъка, като говедата са най-големите единични нарушители. В Калифорния коалицията с нестопанска цел „Клаймът трейс“ установи, че един-единствен фуражен завод за едър рогат добитък произвежда повече метан, отколкото най-големите петролни и газови находища в щата.

„Ако не намалим емисиите от хранителната система, няма да постигнем целта от 1,5 градуса по Целзий“, обобщава Марио Ереро, професор по устойчиви хранителни системи в Университета „Корнел“ в Ню Йорк, който е ръководил изчисленията за метана, използвани в Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. „Броят на животните се увеличава стремително, поради което се увеличава и метанът. Трябва да намалим емисиите от животновъдството“, предупреждава Ереро.

Според Сара Микалоф-Флечър, биогеохимик в Националния институт за изследване на водата и атмосферата в Нова Зеландия, която ръководи изследванията на „МетанСат“ в областта на селското стопанство, този капацитет само ще се увеличава и по отношение на селското стопанство. Способността на новия спътник да картографира метана с точност до 2 ppb (части на милиард) означава, че той ще бъде първият спътник, подходящ за измерване на селскостопанските емисии, казва тя и допълни: „Това число може да не означава много за вашите читатели, но за мен това е същата точност, която бих могла да получа от инструмент на земята, което е изключително“.

Все още обаче има технически ограничения. Що се отнася до метана от животновъдството, малките групи животни представляват проблем за сателитния мониторинг, както и фермите на места, където селското стопанство не е основният източник на емисии. „Не съм сигурна също така колко добре ще можем да се справим с овцете, които имат по-малки емисии от кравите“, добавя Микалоф-Флечър.  Междувременно, що се отнася до производството на ориз, спътниците не могат да „виждат“ през облаците, а близките влажни зони могат да усложнят данните: „Това ще бъде по-трудно“, казва тя.

Ключът към по-нататъшния напредък, подчертава Ереро, е „по-малко, но по-добро“ производство на животни. Проблемът с метана от чревната ферментация, особено от изпускането на газове от кравите, е труден за решаване, но новите техники за отглеждане и хранене могат да помогнат.

Експериментите с червени водорасли във фуража за млечни крави показват, че могат да доведат до намаляване на метана, казва Ереро. Междувременно в Япония над 35% от хранителните отпадъци се рециклират като фураж за свине, което спомага за създаването на по-кръгова хранителна икономика.

Но човешкото хранене може би все още е най-сериозното препятствие пред намаляването на метана. От различните мерки, които ЕС би могъл да приеме, за да постигне препоръката на Програмата на ООН за околната среда за намаляване на метана в световен мащаб с 40-45% до 2030 г., докладът „Променящите се пазари“ установи, че 50% от потребителите ще трябва да ядат по-малко месо и млечни продукти.