Обезлесяването е причина за появата на нови инфекции

Обезлесяването не е заплаха само за биоразнообразието, но се отразява съвсем пряко и на здравето на хората. Прекомерната човешка намеса в горите е причина за появата на нови инфекциозни болести в тропическите страни, се казва в проучване, публикувано в научното списание Science Advances.

Докладът на учените от университета в Борнмут за пръв път установява механизмите, които водят до появата на нови инфекции. „От 30-40 години наблюдаваме нововъзникващи заразни болести, основно в тропическите зони. Досега знаехме, че човешката дейност е свързана с тези заболявания, но сега успяхме да идентифицираме как протича процесът“, пояснява Жан-Франсоа Геган, съавтор на проучването. 

Учените са проследили бактерията от семейството на проказата и туберкулозата Mycobacteri, която причинява язвата на Бурули. Това хронично заболяване е разпространено основно в Субсахарска Африка и Южна Америка. Проявява се като некроза на кожата, придружена с язви. Бактерията живее в блатата. Изследователите са наблюдавали в продължение на 3 години двайсетина влажни райони във Френска Гвиана с активна човешка дейност и ги сравнявали с други неовладени от човека зони. Открили, че там, където човешката намеса е силна, има значителни промени  в животинските популации и в хранителната верига.

Наблюдаваме радикална и бърза промяна на структурата на видовете. От стабилна и балансирана средата започва да деградира в полза на  видовете, носители на бактерията, разказват учените. Обезлесяването води до бързите промени във влажните зони – температурата на водата се колебае, увеличава се светлината и пр. Някои хищни видове, например риби, изчезват, докато други популации се увеличават. Такъв е случаят с различни видове миди и ларви на насекоми, които филтрират и се хранят с водораслите на дъното на блатата. По-рано хищниците, хранейки се с носители на бактерията, са предпазвали околната среда от микробната активност. Сега организмите носители се размножават повече, без да са застрашени от хищните риби. Така бактериите се концентрират на местата, които са най-силно засегнати от обезлесяването и развитието на селското стопанство.

По този начин предишните водни зони се превръщат в бактериален резервоар. Между демографския бум и намаляването на девствените пространства, контактите между опасните бактерии и хората стават все по-чести. Микроорганизмите винаги са съществували там, но хората не са били част от тази система.

Целта на изследването беше да покажем, че двете системи са свързани – водната среда има пряко влияние върху земната и обратното. Тази връзка трябва да се има предвид, когато се обмисля разширяването на обработваемите територии.

Проучването ни помага да потвърдим модела, по който могат да се развият и други заболявания от същия тип. В момента на планетата има около 200 нови инфекциозни заболявания, предавани от вируси като Зика, Ебола или ХИВ.