Наука и Здраве

Учени откриха начин да увеличат ползите от фотосинтезата за добива на храни

Учени откриха начин да увеличат ползите от фотосинтезата за добива на храни

Учени откриха начин да увеличат ползите от фотосинтезата за добива на храни

Учените направиха пробив в генетичния подход, който подобрява способността на хранителните култури да използват слънцето, така че да дават по-висок добив. Изследователи откриха начин да направят фотосинтезата - естественият процес, който всички растения използват за преобразуване на слънчевата светлина в храна - по-ефективна.

Изследователски екип от Обединеното кралство и САЩ, модифицира генетично соеви растения и постигна 20% по-голям добив. Те се надяват откритието им да помогне за облекчаване на недостига на храна, предаде ВВС.

Водещият изследовател проф. Стивън Лонг, който работи в Университета на Илинойс и на Ланкастър, съобщи, че това е „най-важният пробив”, в който е взел участие в дългата си кариера.

„Ние разглеждаме фотосинтезата и защо тя може да е неефективна от 30 години. Имаше огромен скептицизъм, че едва ли можем да подобрим процеса. Така че пробивът и доказателството, че можем да направим това напълно променя почвата и допринася значително за способността ни да увеличим глобалното предлагане на храна“ подчерта той пред BBC News.

Пряко или косвено, цялата ни храна идва от фотосинтеза. Това е многоетапен химичен процес, който използва енергия от слънчева светлина, за да превърне въглеродния диоксид и водата в захари, които захранват растежа на растението.

Учените от Ланкастър и Илинойс започват от една малка, но критична част от този процес: при много ярка слънчева светлина растенията преминават в защитен режим и освобождават излишната енергия като топлина, за да избегнат увреждане на клетките си. На растението отнема няколко минути, за да премине от „защитен режим“ и да се върне обратно в „напълно продуктивен режим на растеж“. Затова те променят гените, отговорни за тази защитна функция, и накараха експерименталните соеви растения един вид да „превключят обратно“ по-бързо. Така листата на генетично модифицираните растения получиха повече време за фотосинтеза, което от своя страна увеличи общия добив на културата с 20%.

Предишни проучвания с тютюневи растения са проведени в лабораторни условия. Със соята е първото, което е успешно възпроизведено в полето. „Важно е всяка нова технология да бъде изпробвана в реална селскостопанска ситуация, за да се установи дали има шанс да проработи при работи за фермерите“, обясни проф. Лонг. Според него процесът е универсален и би следвало да проработи при пшеницата, царевицата и оризът.

Правилата за отглеждане на генетично модифицирани култури варират в различните страни. Правителството на Обединеното кралство обяви миналата година, че ще смекчи регулацията на "генно редактираните" култури, за да могат да бъдат отглеждани с търговска цел в Англия.

Учените се надяват техният пробив да помогне на някои от най-бедните фермери в света. Д-р Аманда Де Соуза от Университета на Илиной смята, че „броят на хората, засегнати от недостиг на храна, ще продължава да расте и прогнозите ясно показват, че трябва да има драстична промяна в нивото на предлагане на храна, за да бъде променена траекторията."

Според УНИЦЕФ до 2030 г. повече от 660 милиона души ще бъдат изправени пред недостиг на храна и недохранване. Основните причини за това са по-суровите условия на отглеждане, причинени от изменението на климата и неефективността на веригите за доставка на храни.

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ