Учени откриха начин да увеличат ползите от фотосинтезата за добива на храни

Учените направиха пробив в генетичния подход, който подобрява способността на хранителните култури да използват слънцето, така че да дават по-висок добив. Изследователи откриха начин да направят фотосинтезата - естественият процес, който всички растения използват за преобразуване на слънчевата светлина в храна - по-ефективна.

Изследователски екип от Обединеното кралство и САЩ, модифицира генетично соеви растения и постигна 20% по-голям добив. Те се надяват откритието им да помогне за облекчаване на недостига на храна, предаде ВВС.

Водещият изследовател проф. Стивън Лонг, който работи в Университета на Илинойс и на Ланкастър, съобщи, че това е „най-важният пробив”, в който е взел участие в дългата си кариера.

„Ние разглеждаме фотосинтезата и защо тя може да е неефективна от 30 години. Имаше огромен скептицизъм, че едва ли можем да подобрим процеса. Така че пробивът и доказателството, че можем да направим това напълно променя почвата и допринася значително за способността ни да увеличим глобалното предлагане на храна“ подчерта той пред BBC News.

Пряко или косвено, цялата ни храна идва от фотосинтеза. Това е многоетапен химичен процес, който използва енергия от слънчева светлина, за да превърне въглеродния диоксид и водата в захари, които захранват растежа на растението.

Учените от Ланкастър и Илинойс започват от една малка, но критична част от този процес: при много ярка слънчева светлина растенията преминават в защитен режим и освобождават излишната енергия като топлина, за да избегнат увреждане на клетките си. На растението отнема няколко минути, за да премине от „защитен режим“ и да се върне обратно в „напълно продуктивен режим на растеж“. Затова те променят гените, отговорни за тази защитна функция, и накараха експерименталните соеви растения един вид да „превключят обратно“ по-бързо. Така листата на генетично модифицираните растения получиха повече време за фотосинтеза, което от своя страна увеличи общия добив на културата с 20%.

Предишни проучвания с тютюневи растения са проведени в лабораторни условия. Със соята е първото, което е успешно възпроизведено в полето. „Важно е всяка нова технология да бъде изпробвана в реална селскостопанска ситуация, за да се установи дали има шанс да проработи при работи за фермерите“, обясни проф. Лонг. Според него процесът е универсален и би следвало да проработи при пшеницата, царевицата и оризът.

Правилата за отглеждане на генетично модифицирани култури варират в различните страни. Правителството на Обединеното кралство обяви миналата година, че ще смекчи регулацията на "генно редактираните" култури, за да могат да бъдат отглеждани с търговска цел в Англия.

Учените се надяват техният пробив да помогне на някои от най-бедните фермери в света. Д-р Аманда Де Соуза от Университета на Илиной смята, че „броят на хората, засегнати от недостиг на храна, ще продължава да расте и прогнозите ясно показват, че трябва да има драстична промяна в нивото на предлагане на храна, за да бъде променена траекторията."

Според УНИЦЕФ до 2030 г. повече от 660 милиона души ще бъдат изправени пред недостиг на храна и недохранване. Основните причини за това са по-суровите условия на отглеждане, причинени от изменението на климата и неефективността на веригите за доставка на храни.