Природата вече мирише различно

Когато отидем в гората, едно от нещата, които мозъкът бързо разпознава, е нейната миризма. Мирише на гора - аромат, толкова разпознаваем, че се използва за ароматизиране на почистващи продукти или освежители за въздух. Но въпреки че човешкият нос не го идентифицира, нещо се случва в тази комбинация от миризми: гората, и не само тя, променя начина, по който мирише. Причината е изменението на климата, пише abc.es. 

Ако можехте да пътувате назад във времето, бихте се изненадали да откриете, че преди 1000 или 2000 години планетата е имала различен аромат. "Няма да има миризми от коли, машини или парфюми и като цяло много по-малко миризми, излъчвани от човешка дейност“, казва Бил Хансън, директор на отдела по еволюционна невроетология в Института "Max Planck" за химическа екология и автор на наскоро публикуваната "Въпрос на обоняние" (Crítica).

Хората напълно са трансформирали Земята и с нея и обонятелния пейзаж, казва той. Хансън припомня, че сега използваме много изкуствени аромати, които не са съществували преди 1000 години, които са променили букета на планетата, същото прави и изменението на климата.

Миризмата на природата се трансформира от въздействието на емисиите. Именно това кара горите, цветята или растенията да започнат да миришат по различен начин.

"Да, променя се, защото условията, които определят тези естествени миризми, също се променят и следователно те се променят както по интензитет, така и по качество", казва Хосеп Пенуелас, изследовател на CREAF (Център за изследвания в областта на екологията и приложенията в горското стопанство). 

Хансъв потвърждава, че изменението на климата ускорява процеса на мутация на миризмите, тъй като тяхното излъчване зависи до голяма степен от температурата. По-високите температури означават, че се отделят повече молекули. 

Експертите посочват, че с повишаването на температурите, причинено от изменението на климата, настъпва промяна в начина, по който се излъчват летливите молекули, които са същността на тези аромати. Може да се каже, че топлината ги прави по-интензивни: те излъчват по-мощни миризми.

За научната общност, която се доверява на машини от последно поколение, това вече е факт и това има преки последици върху околната среда. Тоест, не че изменението на климата може да накара розите да миришат по-силно, а че по този начин нарушава сложния баланс на планетата.

Всеки път, когато ароматът на цветя или дървета мутира, комуникационната верига на екосистемата се прекъсва. Тези миризми са език, обяснява Хосеп Пенуелас. "Това е химичният език на природата, чрез който организмите, особено растенията, но също и микроорганизмите и животните, отделят летливи органични съединения, които могат да бъдат интерпретирани от други растения, микроорганизми или животни. Именно това кара опрашващите насекоми да разбират цветята", посочва той.

В Амазонка промените в горския цикъл вече променят обонятелния пейзаж. Това се случва и със средиземноморските гори, най-често срещаните в Испания. "Средиземноморската растителност е една от онези, които отделят повече от тези видове летливи съединения и имат повече от тези видове миризми и те се увеличават с температурата. Тъй като климатът се затопля и става по-сух, те стават по-ароматни", обяснява Пенуелас.

Какви ще са последствията от тази промяна? Това е големият въпрос, казва Бил Хансън, на който е трудно да се отговори в кратка форма. Въпреки това той посочва практически пример, този за репродуктивната комуникация на насекомите. „Ако мъжките и женските не се намерят или видовете се смесят... Много процеси зависят от информацията за миризмата и много ще пострадат от промените, които настъпват“, казва той.

Хансън посочва практически пример, този за репродуктивната комуникация на насекомите. "Ако мъжките и женските не се намерят или видовете се смесят... Много процеси зависят от информацията за миризмата и много ще пострадат от промените, които настъпват", посочва той. В книгата си той дори обяснява, че разпространението на определени насекоми, като комари, на планетата може да бъде свързано с миризми: това използват те, за да се ориентират при пътуването си по света.

Освен това тези промени имат косвен ефект и върху изменението на климата. "Тези съединения удължават живота на метана, който е парников газ, но в крайна сметка се окисляват до въглероден диоксид, друг парников газ, и генерират озон", казва Хосеп Пенуелас, припомняйки че той също е парников газ, и е токсичен, когато е в големи количества. Тоест, съединенията на тези миризми могат на свой ред да променят атмосферния състав.

Друг от големите проблеми в тази трансформация на обонятелния пейзаж е свързан с неговата еволюция. Тази промяна, която настъпва при по-висока температура, не е линейна. Увеличава се експоненциално, предупреждава Пенуелас. "Ако се повиши с един градус, може би ще се удвои или стигне до 50%, но ако се повиши с 4 или 5 градуса – най-песимистичният случай на изменение на климата – ще се повиши до 10 пъти", добавя той.

По думите на Бил Хансън е невъзможно да се каже какво ще доведе променящия се обонятелен пейзаж. "Вече виждаме последствия в някои системи, но най-големите ефекти тепърва предстои да се видят", посочва той. 

Превод и редакция: Нели Тодорова