Климатичните промени унищожават непроучени археологически обекти

Изменението на климата унищожава археологически обекти преди да бъдат проучени. За това алармират експерти в серия от статии, публикувани в сп. Antiquity, пише The Art Newspaper. Места, където древните останки са най-добре запазени, като океани, ледени петна и влажни зони, са застрашени от глобалното затопляне.

„Изменението на климата се ускорява, засилва съществуващите рискове и създава нови, последиците от които могат да бъдат опустошителни за глобалните археологически обекти“, пише Йорген Холесен, старши изследовател в Националния музей на Дания, който е автор на една от публикациите.

Подводната археология е застрашена от екстремни метеорологични условия, причинени от покачващите се температури, а крайбрежните обекти са особено изложени на риск от ерозия. „От Иран до Шотландия, от Флорида до Рапа Нуи и отвъд, историческите места се разрушават с нарастваща скорост, често преди учените да могат да ги регистрират и да оценят стойността им“, пише Холесен.

Тъй като ледените петна и ледниците в планинските райони се топят с висока скорост, открития, подобни на мумията Йотци, ще бъдат загубени. Замръзналите находки трябва да бъдат възстановени незабавно след освобождаването им от леда, преди да бъдат стабилизирани и консервирани. „Без бърза намеса голяма част от тази материална култура бързо деградира и губи потенциала си да допринесе за нашето разбиране за миналото“, посочва ученият.

Междувременно около половината от всички влажни зони, в които органичните останки, като блатното тяло на прочутия Толундски човек в Дания, вече са изчезнали или скоро ще пресъхнат. „Тъй като разкопките в тях са скъпи и финансирането е ограничено, неизбежно ще се вземат трудни решения кои обекти са застрашени и незабавно трябва да бъдат проучени”, отбеляза Хенинг Матисен от Националния музей на Дания и неговите колеги в един от документите.

В друга статия Кати Дейли от Университета в Линкълн и нейните колеги проучват включването на културни обекти в плановете за адаптиране към климата на страни с ниски и средни доходи. Екипът установява, че това ще направят само 17 от 30-те изследвани държави и едва три от тях споменават за конкретни действия, които ще предприемат.  

„Проучването показа, че местните планове за адаптиране към климата са в ход в страни като Нигерия, Колумбия и Иран и това е добра новина. Въпреки това резултатите сочат тревожно разминаване в политиките в областта на изменението на климата и културното наследство в световен мащаб в резултат на липса на знания, координация, признание и финансиране”, пише Холесен.

„Глобалното изменение на климата е споделено предизвикателство и най-добрият път за намиране на решения несъмнено ще бъде споделен път“, категорична е Дейли.