Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти спрямо средните за света

Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти спрямо средните за света

Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти спрямо средните за света

Температурите в Европа са се повишили повече от два пъти спрямо средните за света през последните 30 години – те са най-високите в сравнение с всички останали континенти, според нов доклад на Световната метеорологична организация.

Документът, който носи заглавието „Състоянието на климата в Европа“, е изготвен съвместно със Службата за изменение на климата „Коперник“ на ЕС и се фокусира върху 2021 г. Той предоставя информация за повишаващите се температури, горещите вълни на сушата и морето, екстремното време, променящите се модели на валежите и отдръпването на леда и снега.

 Тенденцията за затопляне продължава, изключителните горещини, горските пожари, наводненията и други въздействия от изменението на климата ще засегнат обществото, икономиките и екосистемите, отбелязват учените.

Температурите над Европа са се повишили значително през периода 1991-2021 г. със средна скорост от около +0,5 °C на десетилетие. В резултат на това алпийските ледници загубиха 30 метра дебелина на леда. Гренландия се топи и допринася за ускоряване на покачването на морското равнище.

Екстремните метеорологични и климатични явления причиниха смъртта на стотици европейци, засегнаха пряко повече от половин милион души и причиниха икономически щети, надхвърлящи 50 млрд. щатски долара. Около 84% от щетите са вследствие на наводнения и бури, е отбелязано в мониторинга.

Не всички новини обаче са лоши, подчертават авторите на доклада. Според тях редица европейски страни са постигнали успехи в намаляването на емисиите на парникови газове - ЕС-27 те са ограничени с  31% в периода 1990-2020 г., като голямата цел е да достигнат 55% до 2030 г.

„Европа представя жива картина на затоплящ се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са застраховани от въздействието на екстремни метеорологични явления. Тази година, подобно на 2021 г., големи части от Европа бяха засегнати от обширни горещи вълни и суша, разпалвайки горски пожари. През 2021 г. изключителни наводнения причиниха смърт и опустошение“, подчерта проф. Петери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация.

Континентът е един от най-напредналите региони в трансграничното сътрудничество за адаптирането към изменението на климата, по-специално в транснационалните речни басейни. Той е един от лидерите в предоставянето на ефективни системи за ранно предупреждение, като около 75% от хората са защитени.

Предизвикателствата обаче са огромни

 „Това темпо за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да продължи в региона и целите да станат по-амбициозни. Европа може да играе ключова роля за постигане на въглеродно неутрално общество до средата на века, за да изпълни Парижкото споразумение“, категоричен е проф. Таалас.

„Европейското общество е уязвимо към промяната на климата, но континентът е в челните редици на международните усилия за смекчаване на изменението на климата и за разработване на иновативни решения за адаптиране към новия климат, с който европейците ще трябва да живеят“, смята д-р Карло Буонтемпо , директор на Copernicus Climate Change Service към Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. Според него с този доклад учените се стремят да преодолеят празнината между данните и анализа и да предоставят научнообоснована и достъпна информация, „готова за вземане на решения“ в различните сектори.

Бъдещи сценарии

Междуправителственият панел по изменението на климата се опасява, че климатичните бедствия ще бъдат по-интензивни в бъдеще. Учените са уверени, че:

Независимо от бъдещите нива на глобално затопляне, температурите ще се повишат със скорост, която надхвърля глобалните средни температурни промени.

Честотата и интензивността на екстремните горещи температури са се увеличили през последните десетилетия и се очаква да продължат да нарастват независимо от сценария за емисиите на парникови газове. Предвижда се критичните прагове на глобално затопляне от 2°C да бъдат превишени.

Наблюденията сочат, че валежите през лятото ще намаляват в Средиземноморието, но екстремните валежи и наводненията ще се увеличат при нива на глобално затопляне над 1,5°C във всички региони с изключение на Средиземноморието.

Климатични въздействия

Здравето на европейците е повлияно от изменението на климата. Най-смъртоносни в Европа са горещите вълни, особено в Западна и Южна Европа. Комбинацията от изменението на климата, урбанизацията и застаряването на населението в региона ще изостри уязвимостта към топлина.

Промените в производството и разпространението на полени и спори, предизвикани от изменението на климата, могат да доведат до увеличаване на алергичните разстройства. Над 24% от възрастните европейци страдат от тях, докато при децата този дял е 30–40% и нараства.

По данни на СЗО за Европа около половин милион преждевременни смъртни случаи през 2019-а са причинени от замърсяване на въздуха, вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Изчислено е, че около 138 000 такива случаи годишно могат да бъдат избегнати с намаляване на  въглеродните емисии, което ще доведе до 244–564 млрд. долара икономии.

Децата са по-уязвими от въздействието на изменението на климата. Според Индекса на детския климатичен риск на УНИЦЕФ близо 125 милиона деца в Европа живеят в страни със „среден до висок“ риск.

Повечето горски пожари се дължат на екстремни събития, за които нито екосистемите, нито общностите са адаптирани. Изменението на климата, човешкото поведение и други основни фактори създават условия за по-чести, интензивни и опустошителни пожари в Европа със значителни социално-икономически и екологични последици.

Транспортната инфраструктура е изложена на риск. Голяма част от нея е изградена въз основа на исторически прагове на метеорологичните явления и следователно не е устойчива на настоящите крайности.

Политика за климата

Национално определените вноски са в основата на Парижкото споразумение и постигането на тези дългосрочни цели. Те изразяват усилията на всяка държава за намаляване на националните емисии и адаптиране към въздействието на изменението на климата. Към март 2022 г. 51 европейски държави и ЕС са направили вноски. ЕС в своя закон за климата от 2021 г. направи целта за нулеви нетни емисии до 2050 г. правно обвързваща за страните-членки, като постави междинна цел за 55% намаляване на емисиите до 2030 г.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ