Златото на глупака: Ще имат ли съвременните градове своя история

Златото на глупака: Ще имат ли съвременните градове своя история

Златото на глупака: Ще имат ли съвременните градове своя история

Професорът по литература от Университета в Единбург Дейвид Фариър се опита да си представи какво ще остане от мегаполисите след десетки и стотици милиони години

Съвременният градски пейзаж е колкото геологичен, толкова и урбанистичен, пише той. Ако Шанхай е бетонна пустиня, то Ню Йорк е истински град-каньон, където улици с небостъргачи образуват дълбоки долини. Първите градове възпроизвеждат средата, от която някога са зависели номадските хора, концентрирайки подслон и препитание на едно място. Метрополисът на настоящето предлага на жителите си цялата планета в микросвят.

„Ако градовете имат геологичен характер, възниква въпросът какво ще оставят след себе си в стратиграфията /пластовете и наслояванията в геологията/ на XXI век. Фосилите са вид планетарна памет за формите, които светът е носил някога. Точно както ландшафтът от дълбокото минало не е забравен, трябва да помислим каква история на дълбокото бъдеще ще оставят Шанхай, Ню Йорк и други големи градове? – пита Фариер.

Някои може да предполагат, че градовете са твърде ефимерни, за да оставят вкаменелости след себе си. Според Рома Агравал, строителен инженер в небостъргача Shard в Лондон, за да се строят сгради в продължение на десетки хиляди години, човек ще трябва да се бори с колосални сили.

Въпреки това, почетният професор по палеобиология в университета в Лестър, Ян Заласевич, е уверен, че метрополисът ще остави следи след себе си - това е просто въпрос на дълголетие, изобилие и местоположение.

Основните компоненти на един модерен град водят началото си от геологията и следователно по свой собствен начин са много издръжливи. По-голямата част от желязната руда в света е образувана преди почти два милиарда години. Пясъкът, чакълът и кварцът в бетона са едни от най-трайните съставки на земята. Някога те са съществували в естествени находища. Но ако преди са били задвижвани само от вода, гравитация или тектонична активност, сега те са засегнати от комбинация от човешка инициатива и въглеводородно гориво.

Живеем в най-великата градска ера, която светът някога е виждал, пише Фариър. Преди триста години на планетата е имало само един град с милион жители (Едо, съвременно Токио), а днес многомилионните градове са повече от 500.

На всеки 100 години, минната и строителната индустрия придвижват по планетата скален материал, които би бил достатъчен, за да се създаде нова планинска верига с ширина 40 км, дължина 100 км и височина 4 км. Бетонът, излят след Втората световна война, може да покрие цялата планета, суша и море. Както се казва в скорошна статия в „Нейчър“, днес на планетата има повече сгради и инфраструктура (1100 гигатона), отколкото дървета и храсти (900 гигатона).

От голямо значение за това какви следи ще остави градът след себе си е неговото местоположение. Например Манчестър в Обединеното кралство, който се намира на земя, която все още се надига след последната ледникова епоха, в крайна сметка ще се срути напълно, като следите от тухли, бетон и пластмасови частици ще бъде измита в Ирландско море. От 1900 г. насам Шанхай е потънал 2,5 м поради извличане на подземни води и под теглото си сградите му потъват в блатистата почва. Когато нивото на морето се покачи достатъчно високо, Фариър смята, че богатите ще напуснат града, а бедните, които нямат къде да отидат, може да се наложи да се приспособят към полунаводнените условия.

„Неизбежното наводнение може да дойде от другата страна на морето или от срутването на огромната язовирна стена „Три клисури“, нагоре по река Яндзъ. След 500 години там, където някога е била Шанхайската кула, ще остане само ниско разположен остров, покрит с червени ивици окислено желязо, останали от четирите огромни стоманени суперколони, които някога са я държали на мястото й. Истинската история ще бъде под земята“, пише авторът.

Шанхайската кула има пет подземни нива, включително магазини и ресторанти, както и паркинг за 1800 автомобила. Погребани в гъста кал, тези пространства ще бъдат защитени от ерозия и ще започнат да се вкаменяват – това, което Заласевич нарича „ефекта на Помпей“.

Невероятни трансформации ще се случат с нещата, които ще останат в тези помещения.  Например автомобилите. Първоначално те просто ще ръждясват, но с намаляване на нивото на кислород, металните им компоненти ще започнат да се разтварят. Или може би част от шасито ще се минерализира чрез реакция със сулфиди. Желязото в стоманените греди или стоманобетона, кухненските прибори или дори малко количество желязо във високоговорителите на мобилните телефони ще придобият искрящ блясък. Дори цели стаи - кухнята за хранене с плотове от неръждаема стомана - ще се превърнат в злато за глупаци, заради блясъка.

Защитени от суровите атмосферни влияния и ултравиолетовите лъчи, пластмасите ще бъдат сред най-издръжливите материали. Ако буболечката се натресе в разтопената пластмаса, тъй като Кулата ще бъде покрита от пластове и де факто запечатана, буболечката може да се запази като насекомото в кехлибар от филма „Джурасик парк“.

„С течение на времето пластмасата става крехка. Алуминиеви листове в отоплителните тръби ще се съединят със силикатите и постепенно ще се превърнат в китайска глина, създавайки идеалната среда за вкаменяване. След сто хиляди години глината ще се втвърди в шисти, осеяна с призрачни отпечатъци от пластмасови дръжки на ножове, превключватели за осветление или на тв програми“, пише Фариър.

След десетки милиони години трансформациите ще започнат да се забавят. Редките минерали, извлечени от изхвърлени мобилни телефони и други електронни устройства, ще започнат да образуват вторични минерални кристали и целият град ще бъде уплътнен до слой от само няколко метра.

И след още сто милиона години, когато започнат да се образуват нови планински вериги, слоят от уплътнени развалини, който някога са били Шанхайската кула, вероятно ще се надигне и ще бъде открит. Както уверява Фариър, изследователите на бъдещето ще могат да пресъздадат картина на живота през XXI с невероятни детайли, ако използват същите методи, които геолозите използват днес.

„Изкопаеми велосипеди или гумени ботуши ще показват, че сме били двукраки, изкопаемите клавиатури ще подсказват формата на ръцете, а очилата или слуховите апарати ще покажат как сме възприемали света. Отпечатъци от зъбни протези, мотоциклетна каска, инвалидна количка, неопренов костюм или дори манекен от магазин ще ни напомнят за очертанията на телата ни, може би дори, че сме имали полови различия“, пише авторът. Човешкият ум също ще остави своя отпечатък. Мащабът и сложността на фосилните градове ще ни кажат, че сме били социални същества. Възможно е да останат линиите на метрото, както и участъци от пътни тунели с бордюри, вентилационни системи и осветителни проводници.

Изкопаемите останки от Шанхайската кула могат да бъдат сравнени с останките от други високи сгради, за да формират портрет на глобална култура на градските жители, които са строили със същите синтетични материали и са използвали едни и същи предмети ден след ден. Натрошените камъни и пластмаси в сметищата по света ще бъдат смесени с костите на пилетата, които хората ядат в огромни количества всяка година.

„Вероятно депата за отпадъци, а не останките от самите градове, ще разкажат най-подробните истории“, казва Фариър.  В допълнение, вкаменелостите ще намекнат за история за глобалното неравенство и нашето въздействие върху бъдещите поколения, които са принудени да живеят с последствията от нашата въглеродна зависимост. Ето защо изследователите призовава за по-внимателно обмисляне на мащаба на въздействието върху планетата и каква история ще разкажат бъдещите вкаменелости за нас в далечното бъдеще.

Източник: BBC Future

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ