Учени откриха най-подходящата температура за добър сън

Неспокойният, прекъснат или просто твърде слаб сън е досаден проблем за много хора, особено през горещите нощи. Но колко горещо е твърде горещо?

Ново изследване, проведено върху група от 50 доброволци на възраст над 60 години, живеещи в Бостън, САЩ, установи, че оптималният температурен диапазон за най-спокоен сън на възрастните хора е между 20 и 25 °C.

Когато температурата се повиши от 25 °C до 30 °C, ефективността на съня на участниците в проучването - времето, което те прекарват в сън, след като се вмъкнат в леглото, за да си починат - спада с цели 10 %.

Това не е незначителна стойност. Предишни проучвания показват, че 10-процентно понижение на ефективността на съня е достатъчно, за да влоши работата на мозъка, да увеличи стреса, тревожността и умората и да повлияе на контрола на нивото на кръвната захар в организма на следващия ден.

Тъй като със затоплянето на планетата нощите стават все по-горещи, резултатите от проучването подкрепят мерките за подобряване на топлинния комфорт в жилищата, особено в домовете за възрастни хора и обществените жилища. Други изследвания намират решения извън климатизацията, като например отразяващи бои и други строителни материали.

"Докато се борим с по-широките последици от изменението на климата, не трябва да пренебрегваме потенциалното му въздействие върху нещо толкова фундаментално като съня", казва Амир Баниасади, инженер и изследовател в областта на здравеопазването в Харвардското медицинско училище, който е ръководител на проучването.

Вече знаем, че лошият сън може да окаже трайно въздействие върху физическото и психическото ни здраве; той дори променя начина, по който възприемаме хората, и се отразява на взаимоотношенията ни.

Историческите данни и дългосрочните проучвания също така показват, че повишаването на температурата в миналото вероятно е повлияло на съня по значим начин, като по-нататъшното затопляне ще наруши съня на повече хора.

До 2099 г. по-високите температури могат да доведат до намаляване на около 50 часа сън на човек годишно. Възрастните хора са сред най-уязвимите на топлинен стрес – и денем, и нощем.

Много проучвания на съня са проведени в лабораторни условия с контролирана температура, докато настоящото проследява моделите на съня на хората и температурите в собствените им домове.

В спалните на участниците (на възраст 65 и повече) са монтирани сензори за температура и влажност на въздуха. Освен това през нощта носят устройство, подобно на пръстен, което проследява съня, температурата на кожата, сърдечния ритъм и движението им.

Общо изследователите събират близо 11 000 нощни наблюдения на съня и данните за околната среда, които впоследствие анализират.

Макар че температурите между 20 и 25 °C предразполагат към най-спокоен сън, проучването установява "голяма разлика между хората, което означава, че всеки човек има свой собствен оптимален температурен диапазон за сън, който може дори да се променя с течение на времето", казва Баниасади.

Той предлага да направите малки промени в личната си среда за сън, за да оптимизирате съня си, като например да подобрите въздушния поток и да изберете леко спално облекло. Подобряването на топлинния комфорт на самата сграда може да доведе до по-голяма промяна, въпреки че е по-трудно и скъпо.

Участниците в това проучване живеят в различни жилища - от малки апартаменти, субсидирани от държавата, до частни еднофамилни къщи, въпреки че повечето от тях съобщават за доста висок стандарт на живот.

"Нашето проучване подчертава потенциалното въздействие на изменението на климата върху качеството на съня при възрастните хора", пишат Баниасади и колегите му в статията си, "особено при тези с по-нисък социално-икономически статус."

По подобен начин хората, живеещи в социални жилища, и наемателите, които често обитават по-стари сгради, които са слабо изолирани от горещината и студа, също се нуждаят от приспособяване на домовете си, за да се чувстват комфортно, тъй като температурите се повишават денем и нощем в градовете по света.

Това включва общосистемни политики за повишаване на строителните стандарти за новопостроените сгради, по-добра изолация на съществуващите жилища и субсидии за насърчаване на използването на слънчеви панели, за да се осигури достъп на всички до евтино електричество.

"Пред лицето на изменението на климата тези действия не са просто проактивни мерки, а необходими адаптации за нашето здраве и благосъстояние", казва Банясади.

Изследването е публикувано в Science of The Total Environment.

Източник: Obekti.bg