Учени предупреждават: мощни слънчеви бури могат да застрашат полетите

Екстремното космическо време може да изложи пътниците на високи нива на радиация и да причини сериозни нарушения във въздушния транспорт, показва ново проучване на Университета на Съри.

Изследването, проведено от Космическия център на Съри (SSC), установява, че радиацията може да повлияе и на бордовите системи и летателните екипажи, предава Euronews.

Нивата на радиация могат значително да се повишат на обичайната височина на полетите — между 8 и 14 километра, установяват учените. В същото време тя може да предизвика неизправности в електрониката на самолетите, което да увеличи рисковете за безопасността на полетите.

Проучването е публикувано в Journal of Space Weather and Space Climate.

Все по-чести случаи на висока радиация

Въпреки че атмосферата блокира част от радиацията, пътниците в самолетите са изложени на значително по-високи нива в сравнение с хората на земната повърхност. Излагането се увеличава допълнително по време на слънчеви бури и явления като слънчеви изригвания.

През последните години броят на мощните слънчеви бури се увеличава, което води и до съответно повишаване на радиацията.

През ноември 2025 г. мощна слънчева буря е довела до временно увеличаване на радиацията до почти 10 пъти над нормалните нива за полети на голяма височина, според изчисления на SSC.

Самолетните системи също стават все по-уязвими към подобни явления, тъй като високоенергийни частици от космоса могат да въздействат върху бордовата електроника. Тези взаимодействия предизвикват т.нар. Single Event Upsets (SEU) — малки грешки, които могат да се натрупат и в крайна сметка да засегнат критични системи.

Миналата година Airbus временно спря от експлоатация 6000 свои самолета A320, след като беше установена уязвимост, причинена от интензивна слънчева радиация, в компютър за управление на полета.

Проблемът беше открит, след като самолет на JetBlue, изпълняващ полет от Канкун до Нюарк, беше принуден да извърши аварийно кацане във Флорида през октомври 2025 г.

Освен излагането на радиация, подобни нарушения могат да създадат и сериозни оперативни проблеми, като увеличат натоварването на пилотите. В екстремни ситуации броят на SEU грешките може да нарасне от няколко на час до хиляди.

Най-сериозни са рисковете при полетите над полярните райони, например по маршрута от лондонското летище „Хийтроу“ до международното летище във Ванкувър. При силни геомагнитни бури ефектите могат да се усещат значително по-на юг, включително над Великобритания.

„Неотдавнашното спиране от експлоатация на Airbus A320, свързано с космическата радиация, показва, че космическото време не е теоретичен риск — то вече оказва влияние върху авиацията. С усъвършенстването на самолетните системи и нарастващата им зависимост от електрониката разбирането и подготовката за подобни явления ще бъдат от решаващо значение за безопасността на полетите“, заяви д-р Фан Лей, старши научен сътрудник в Космическия център на Съри и водещ автор на изследването.

Съществена празнина в авиационната безопасност

Проучването посочва сериозна празнина в настоящите рамки за авиационна безопасност. Повечето действащи стандарти се фокусират основно върху обичайното излагане на радиация и не отчитат адекватно рисковете от екстремни явления на космическото време.

По-доброто интегриране на данните за космическото време в планирането на полетите, както и въвеждането на по-ясни указания, са от съществено значение, за да останат въздушните пътувания възможно най-безопасни и надеждни.

„В момента няма единен начин авиационният сектор да оценява и да реагира на рисковете от екстремно космическо време. Въведохме по-ясна, специално предназначена за авиацията скала за радиация, която да подпомогне по-информираното вземане на решения и да позволи на операторите да реагират бързо, за да защитят пътниците, екипажите и критичните бордови системи“, заяви професор Кийт Райдън, ръководител на екипа за изследване на космическата среда и защита към Космическия център на Съри и съавтор на проучването.

Очаква се скалата да определи по-ясни прагове за предприемане на действия — като засилено наблюдение, спиране на полети или промяна на маршрутите — при особено силни или разрушителни явления на космическото време.

„Отдавна беше необходима скала за атмосферната радиация, тъй като настоящите предупреждения, базирани на събития с нискоенергийни протони, дават поне 10 фалшиви сигнала за всеки действителен сигнал“, заяви професор Клайв Дайър, гост-професор в Космическия център на Съри и съавтор на изследването.

„Новата скала се основава на измервания на високоенергийни протони в космоса и на монитори за неутрони на земната повърхност, каквито са инсталирани в Съри, Леруик и Камборн. Тя съпоставя дозата, получавана от хората, и честотата на електронните грешки в авиационната електроника с данните от изследването на събитието от февруари 1956 г. В комбинация с нашето радиационно моделиране (MAIRE) и мониторите (SAIRA) на борда на самолетите това би трябвало да осигури основата за пропорционална реакция“, добави Дайър.