Живот до 140? В пенсия - на 110 години

Все повече изследвания показват, че човек може да живее до 120 години, а дори и повече. Руски учени пък твърдят, че са открили бактерия, в която се крие тайната на живота до 140 години. Тези на пръв поглед добри новини крият в себе си и много неясноти – как би се променил животът ни, ще имаме ли същите стимули и ценности, ще поскъпне ли животът или напротив – ще поевтинее. Да погледнем икономически към тази вълнуваща перспектива.  

През 1900 г. населението на Земята е било 1,65 млрд. души. През 1999 г. то вече е 6 млрд., а само 12 години по-късно, през 2011 г., станахме 7 млрд. души. Увеличението на населението се дължи както на високата раждаемост, така и на научно-техническия прогрес, който позволи на хората да живеят по-дълго. Средната продължителност на живота в началото на ХХ век е била едва 49 години, а в началото на XXI век в по-развитите страни тя вече е близо 80 години. Всичко това, разбира се, промени нашия живот и много от нещата, които човек е правил в началото на XX век, изгубиха смисъл и останаха в миналото.

Ако пък започнем да живеем до 140 години, то подобна промяна ще се случи отново. Нашето всекидневие ще претърпи трансформация, част от нещата около нас ще загубят смисъл, а държавата ще трябва да поеме нови функции и роли. 

На първо място ще се променят ролята и смисълът на образованието.

Ако човек живее до 140 години и съответно работи в една голяма част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, изобщо няма да отговаря на настоящите изисквания на пазара на труда. Живеейки в информационната ера, където нови технологии се изобретяват буквално всяка година, за човек е жизненоважно да поддържа своето ниво на образование и да не губи връзка с очакванията на пазара на труда.

Опитайте се да си представите как един 80-годишен човек

днес би работил на компютър и ползвал интернет, дори и да е получил диплома за магистър от най-добрия технически университет, когато е бил млад. За да бъдем конкурентоспособни на 100 години, ние ще трябва често да актуализираме наученото. Смисълът на програмата „Учене през целия живот” би придобил много по-голяма тежест.

Разбира се, ще трябва да работим повече. Забравете за ранното пенсиониране на 52 г. и получаването на пенсия до края на живота. Ако живеем до 140 г., то актюерите биха направили своите сметки, че всеки трябва да работи до 110-115 години, за да получава достойна пенсия. Някои опасни професии (като пилоти, миньори, ватмани и др.) няма да могат да се работят цял живот, което ще доведе до честа преквалификация и смяна на професията. Рязкото вдигане на възрастта за пенсиониране обаче няма да се приеме лесно от хората. Социални размирици, стачки и бунтове ще бъдат все по-често част от нашето всекидневие. 

Всъщност

най-големи проблеми бихме имали,

ако продължителността на живот рязко се покачи до 120 или 140 години (например с новооткрита бактерия, хапче или нещо друго), а не постепенно с годините. Ако изведнъж хората започнат да живеят много повече, може да очакваме рязко покачване на търсенето на ресурси в целия свят – храна, петрол и др. При ограничени ресурси това би предизвикало сериозно поскъпване на основните стоки и услуги, без които човек не може да живее. Сами се досещате, че следствието би било невиждана криза и глад в по-бедните райони. Така че изобретяването на хапче или откриването на „златната” молекула може да ни изиграе лоша шега, поне на първо време.

Рязко увеличаване на броя на населението би имало и друг негативен ефект поне в краткосрочен план – поскъпване на имотите. Градовете ще станат по-пренаселени и тъй като повече хора ще търсят място за живеене, това съответно ще доведе до по-висока цена на жилищата. Много е вероятно в някои мегаполиси (Ню Йорк, Москва, Токио) цената на живота да стане в пъти по-висока, отколкото е в момента.

Ако обаче увеличаването на възрастта става постепенно,

позитивните последици биха били много повече от негативните. В началото на ХХ век хората също са вещаели катастрофични сценарии век по-късно – как например храната няма да бъде достатъчна за увеличаващото се население, как земята няма да издържи толкова много хора и др., но както всички видяхме, те не се сбъднаха. Научно-техническият прогрес показа, че при определени стимули хората могат да произвеждат в много по-бързи темпове, отколкото расте световното население.

Това, което ще претърпи сериозна промяна обаче, е ролята на държавата и по-точно нейната социална функция. В момента голяма част от бюджета на една държава отива за социални програми и здравеопазване. Не е тайна, че от тези програми се възползват най-вече възрастните хора – те се разболяват по-често, по-трудно си намират работа и т.н. Увеличаването на населението на възраст над 80 години

означава и много повече пари за социални програми

и здравеопазване. 

Да погледнем структурата на бюджета на България в момента: около 35% отиват за социални разходи – пенсии, социални плащания и здравни услуги. Ако броят на възрастните хора се увеличи няколко пъти, то същото ще се случи и с бюджетните разходи за тях. Ако населението не работи активно или научно-техническият прогрес не измисли начин да се разболяваме по-малко, то за да покрият тези разходи, правителствата ще трябва да намерят отнякъде повече средства – вдигане на данъците или нещо друго по-иновативно.

Бракът и семейството

също биха претърпели промени. Много често хора над 60 години решават да не развалят браковете си, въпреки че любовта отдавна е изчезнала. Причината е, че в оставащите 15-20 години живот за човек е много трудно отново да намери своята половинка и да заживее нов живот. Когато обаче хората започнат да живеят до 140 години, разводите биха зачестили.  Съответно разходите за бракоразводни дела биха скочили също.

Прочетете целия материал на сайта на Obekti.bg.