Българите все пак са оптимисти, но тревожни

Щастлив ли е българинът? Черноглед или позитивен? Ново проучване на Института за политика проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.

Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Сред тях преобладават по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Изследването очертава и профила на ядрото на националния оптимизъм - оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и мъжете оптимисти са равни.

Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала.

Малко по-висок от средното е измереният показател на тревожността на българите – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.

Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).

При изследването на Института, представено през май, са регистрирани висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това се добавят индексите за самооценка от сегашното проучване, може да се направи извода, че отчуждението е защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира, казват авторите на доклада.

Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят, обобщават те.

Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.