Автори, авторитети, приоритети или защо е важно да четем внимателно на матурата

Всяка година зрелостните изпити през май предизвикват множество дискусии - трудни ли са били задачите, достатъчна ли е подготовката в училище, или са необходими допълнителни уроци, колко време ще отнеме проверката и т.н. Обикновено матурата по БЕЛ е най-обсъждана, тъй като на нея се явяват всички дванадесетокласници - втората матура е по избор от останалите предмети, изучавани в училище.

Несъмнено след резултатите наяве излизат и доста „бисери“, открити в есетата или интерпретативните съчинения. Тази година обаче се оказа, че темата за писане на есе – „Авторитетите днес“ – е объркала не един и двама. Малко след приключване на изпита по БЕЛ в социалната мрежа TikTok се появиха видеа с послания като „Поздрав за всички, които писаха есе за АВТОРИТЕ, вместо за АВТОРИТЕТИТЕ!“, които на пръв поглед са комични и иронизират учениците, които са объркали двете думи. В коментарната секция обаче се оказва, че не са малко онези, които действително са прочели автори, а не авторитети. 

„НЕ СЪМ ЕДИНСТВЕНАТААА!!!“

„Успокоих се, че не съм единствената“

Сред тях има и ученици, които са писали за приоритетите днес, а не за авторитетите.

„приоритети вместо авторитетите“

„Разбрах, че не е свързано с автори, но и аз не бях много сигурен какво да напиша. Накрая реших да описвам за позицията на гражданите и как управляващите трябва да ги слушат. Не знам дали от това ще получа много точки, но поне ще изкарам някакви. Lol“

„Аз изцяло го обърках и писах за приоритетите“

„първо прочетох автори и се отказах от есето, после прочетох темата за съчинението и се върнах на есето, този път разбрах, че е за авторитети и се обърках с приоритети“

Естествено, има и предложение за писмо до министерството, за да не бъдат тези матури истински провал.

„Айде всички да пишем на МОН да го вкара като 2ра тема“

Последната задача на матурата носи най-много точки, но все пак може да не е „пагубна“ за онези, които са объркали темата – стига те да са се представили добре на останалите два модула. И макар за някои този факт да носи успокоение, остава един въпрос - защо една на пръв поглед приятна и актуална тема като „Авторитетите днес“ предизвика истинско объркване сред дванадесетокласниците?

На този фон Мениджър Нюз потърси отговор от практиката. По темата разговаряхме с Владимир Илиев, преподавател по български език и литература в столичното 131 СУ "Климент Аркадиевич Тимирязев", според който объркването идва от няколко фактора.

„Част от учениците четат прибързано и под напрежение, без да осмислят внимателно ключовите думи в темата. Освен това думата „авторитет“ очевидно не присъства активно в речника на някои зрелостници и те я свързват със сходно звучащи думи като „автори“ или „приоритети“. Това показва проблем не само с концентрацията, но и с езиковата култура и разбирането на текста.“

Според г-н Илиев много ученици използват по-различен речник в сравнение с предишните поколения – голяма част от зрелостниците използват доста чуждици, които са навлезли от социалните мрежи.

„Социалните мрежи и кратките форми на комуникация постепенно намаляват контакта с по-богатия книжовен език. Когато една дума не се използва активно, тя остава неясна или се възприема погрешно.“

Пред Мениджър Нюз г-н Илиев каза, че е щастлив да заяви, че объркването на матурата не е масов проблем, но със сигурност не е и единичен случай. 

„Сигурен съм, че и други мои колеги са забелязвали през годините, че някои теми, които са давали за домашна работа или пък за писмено изпитване, са били разбирани частично или напълно погрешно. Това е тревожен сигнал, защото показва затруднения в четенето с разбиране и в осмислянето на абстрактни понятия.“

Той допълни, че затрудненията с четенето и разбирането на текст при учениците е проблем, който се натрупва с години. 

„Учениците четат все по-малко книги и дълги текстове, а все повече възприемат информация чрез кратки видеа, заглавия и откъслечно съдържание. Това влияе върху концентрацията, речниковия запас и способността за анализ. Освен това често се разчита на заучени модели и шаблони, вместо на самостоятелно мислене и осмисляне на текста.“

Г-н Илиев допълни, че според него нешните ученици четат, но по един по-различен начин, който им помага да запомнят само най-важната информация, като изтъкна, че голяма роля в това имат кратките видеа. Според него по този начин децата са се научили да се фокусират върху основната част от информацията, което пък възпрепятства развитието на високо ниво четивна грамотност. За бъдещите зрелостници препоръча повече четене на книги, публицистика и аналитични текстове, писане на повече есета и съчинения, защото разбирането и владеенето на езика се изгражда с практика и постоянство.

Сходна позиция изрази и Мариян Кънчев, преподавател по БЕЛ в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ (НГДЕК), гр. София. Той сподели пред Мениджър Нюз, че за съжаление неяснота около темата „Авторитетите днес“ наистина има и това се корени в един дълбок проблем, свързан с четенето, езиковата култура и начина, по който младите хора възприемат текста. 

„Все повече ученици използват ограничен набор от думи в ежедневната си комуникация. Ако една дума не присъства активно в разговорите им, тя остава позната, но не и осмислена. А това да знаеш нещо и да си го осмислил, са две различни неща. Езикът не се усвоява само чрез заучаване на правила, а чрез постоянно четене и общуване с различни текстове.“

Той допълни, че думата „авторитет“ не е нито рядка, нито специализирана, защото присъства в учебното съдържание, както и в ежедневната реч и не би трябвало да предизвиква затруднения у зрелостниците. 

„Убеден съм, че всеки ученик е слушал тиради най-малкото за това, че учителите са авторитет. Въпреки това за част от зрелостниците тя очевидно се е оказала неразбрана или погрешно разчетена.“

Друг проблем, който г-н Кънчев открои, е повърхностното четене и възприемане на информация. 

„Учениците са свикнали да възприемат клипове, заглавия, откъси, а не да анализират внимателно смисъла на думите. Когато на изпита попаднат на тема, която изисква вглеждане в конкретно понятие, част от тях реагират механично – „авторитети“ се асоциира с „автори“, защото думите звучат сходно, или с „приоритети“, защото паниката измества вниманието от точния прочит.“

На въпроса дали объркването на думата „авторитети“ с „автори“ и „приоритети“ е „масово явление“ сред зрелостниците, г-н Кънчев заяви, че по-скоро става дума за отделни ученици, които обаче са имали неблагоразумието да споделят за грешката си в социалните мрежи. 

„Днешните младежи печелят популярност, когато говорят за грешките си, а това е тъжно. Би трябвало да замълчат и да се позасрамят, а не да се гордеят и да будят интереса чрез недообмислените си постъпки. И тук не говоря за българските младежи само, а изобщо. Смятам обаче, че много зрелостници със сигурност са разбрали темата правилно и са се справили успешно. Това ще си проличи от статистиката, която ще излезе, след като колегите проверят всички изпити.“ 

Като препоръка за бъдещите зрелостници, г-н Кънчев изтъкна необходимостта от внимателно четене и осмисляне на поставената тема за писане – както на есето, така и на интерпретативното съчинение. 

„Ако не разбират темата на есето, да изберат да пишат интерпретативно съчинение. Много ученици обаче влизат в изпита с нагласата, че този тип текст е „опасната“ задача, защото изисква мислене, аргументация и работа с художествен текст. Някои ученици избират есето с мисълта, че там могат да пишат „по-свободно“, но ако не осмислят точно темата, рискът е да се отклонят още в началото. При интерпретативното съчинение текстът на творбата стои пред тях и им дава опора – образи, мотиви, художествени похвати, идеи, върху които могат да стъпят.“