Мастър титла за редактора в сп. „Мениджър” Елица Николова

Една от големите награди на конкурса Мтел медия мастърс отново бе спечелена от журналист в сп. „Мениджър”. Редакторът в нашето издание, Елица Николова завоюва приза в категория „Печатни медии – кратки форми”. Имената на победителите в тазгодишното издание на конкурса, който  търси и отличава най-добрите журналистически разработки за влиянието на технологиите и иновациите върху човешкия живот бяха обявени на стилна церемония снощи в зала „Джон Атанасов” на София Тех Парк.

Нашата Елица бе номинирана в предварителната селекция в челната тройка в категорията си и на финала стана №1 със статията си „Преброяване на добрите консуматори.”

Владиимр Тодоров, който е главен редатор на нашия сайт "Обекти.бг" бе номиниран в категорията "Интернет медии/дълги форми" за текста си "Аз помня".

Общо 141 журналистически работи в областта на иновациите, технологиите и науката се бориха за отличието Mtel Media Masters 2016 в три категории, всяка от които с две подкатегории. Конкурсът отличи общо шест материала – за кратки и за дълги форми - в категориите „Интернет медии“, „Печатни медии“ и „Електронни медии“. Изборът на победителите беше поверен на жури, съставено от журналистите Светослав Иванов, Константин Павлов- Комитата, Веселина Седларска, Емил Спахийски и Начо Стригулев – редактор „Технологии” в сп. „Мениджър” и трикратен носител на награди от конкурса, от които две големи и една за второ място.

За разлика от предишни издания тази година бяха връчени само призови награди за първо място.

В категория „Интернет медии/Кратки форми“ победител стана Борис Казаков от Dnevnik.bg за материала му „Какво се случва със старите телефони?“

В „Интернет медии/Дълги форми“ наградата бе присъдена на Калоян Константинов от Offnews.bg за текста му „Забравеният паметник“.

Илия Темелков от списание HiComm спечели в „Печатни медии/Дълги форми“ за „5G в новата ера на мобилните технологии“.

Габриела Наплатанова от Би Ти Ви стана носител на наградата Mtel Media Masters 2016 в категорията за „Електронните медии/Кратки форми“ за „Български фирми се оказват в плен на хакери“.

Мария Милкова от Нова телевизия спечели с „Последен кадър“ в категория „Електронни медии/Дълги форми“.

Над 200 души събра награждаващата церемония в журналистическия конкурс за иновации, технологии и наука Mtel Media Masters 2016. Специален гост на събитието тази година беше световноизвестният фотограф Ървин Олаф, който разказа пред гостите на събитиетокакво е повлияло най-силно емблематичните му работи, както и какво го вдъхновява в настоящите му проекти във времето на новите технологии.

Фотографът представи част от свои късометражни филми и съпътстващите фотосесии, вдъхновени от връзката между човека и технологиите. „Идеята за тях се роди през 2014-а година на едно летище. Наблюдавах останалите пътници и видях как всички са втренчили поглед в екраните на смартфоните си. Мисля, че новите технологии до голяма степен лишиха съвременния човек от способността да чака, да бъде търпелив“, каза Олаф и допълни, че за него като творец най-интересна продължава да бъде човешката личност и нейните емоции зад устройствата и извън социалните мрежи.

Вижте сега текста, с който Елица Николова спечели една от шестте големи награди в Мтел Медия Мастърс 2016

Преброяване на добрите консуматори

100% памук. Произведено в Камбоджа от Бенли, деветгодишен. Той става в 5:00 часа всяка сутрин, за да стигне до шивашката фабрика, в която работи. Ще бъде тъмно, когато пристигне, и тъмно, когато си тръгне. Облича се леко, защото температурата в прашното помещение достига 30 градуса. Ще направи по-малко от един долар за един прекаран в бавно задушаване ден. Защитната маска струва на компанията десет цента. Етикетът не разказва цялата история

Това беше един от текстовете, които миналата година агенция Rethink, Торонто, отпечата на дългите етикети на колекция дрехи за кампанията на канадската НПО Fair Trade Network с цел да привлече вниманието към хората, работещи в нездравословни условия. Заради суровия подход и мисията на организацията да отдели приходите от продажби за семействата на пострадали и подобряване на работните условия отзивите стигнаха до този, че времето, в което харчим за злоупотребяващи със служителите или изобщо с планетата брандове, е отминало. Но въпреки че историите на поредните ни нови дрехи едва ли са леки за носене, покупката на колко от тях сме се опитали да предотвратим поради емоционална съпричастност към работещите деца в Камбоджа или Сиера Леоне, или Бангладеш? И с каква страст следваме етичните консуматори, които говорят за вселенската хармония и сока от пшенични кълнове? Колко симпатичен ще ви стане авторът, ако тук добави, че маратонките му Nike стоят нови, защото предпочита средствата за бягане на племето тараумара?

Етичните купувачи не само е възможно да не ни вдъхновяват. Възможно е да ни дразнят. В серия от проучвания Ребека Уокър Рекзек и Даниел Зейн от Fisher College of Business и Джули Ъруин от McCombs School of Business питат хората за кои два от следните четири признака ще поискат информация при покупка на дънки: цена, стил, начин на пране и използване на детски труд. После анкетираните, които не са посочили трудовите практики за важна информация, са запитани какво е мнението им за тези, които са го направили. Добротворците са оценени по-малко като "атрактивни" и "стилни" и повече като "странни" и "скучни". (текстът продължава на следващата страница)

Защо гледаме отвисоко на потребителите, които се ровят в етиката на компаниите

Пред Harvard Business Review* проф. Ребека Рекзек казва, че от психологическа гледна точка две неща може да се случат, когато видиш някой друг да прави нещо морално. Да се вдъхновиш от него, но и да се почувстваш застрашен, че някой е по-добър от теб в дадено измерение - според теорията на социалното сравнение начин да преодолеем това е, като го омаловажим.

Професорите обясняват обаче, че колко етично хората се чувстват, е наистина важна част от тяхната идентичност. Изследвайки етиката в рамките на потреблението, проф. Джули Ъруин установява, че ако потребителите знаят, че нещо е направено в ужасни условия на труд, те вероятно няма да го купят. Въпросът е, че ще използват такава информация, ако е точно пред тях, а това, че не я търсят, също е механизъм за справяне с лошите чувства, които ще изпитат, ако по-късно научат неприятни истини за продукта. Относно предположението, че повечето хора не харесват етичните купувачи, защото изглеждат самодоволни, професорите правят второ проучване, в което, преди да поискат от хората да оценят "моралистите", им дават възможност да направят дарение за кауза онлайн. Укрепвайки своето самочувствие на благородни консуматори, те не изпитват същата заплаха от "по-добрите" впоследствие.

Какво означава това за бизнеса

Фактът, че никой няма да бъде потупан по рамото, защото носи бранд като Nudie Jeans, не е повод да спрем разговора за социалните отговорности на компаниите, особено във време, в което технологиите позволяват да станеш съучастник в потребителската ценностна система. "Фирмите, които произвеждат стоките си по етичен начин, трябва да рекламират това на видно място - хората ще използват информацията, ако тя е налице, те просто не искат да я търсят", подчертава проф. Ребека Рекзек. Добрата новина е, че ако преди 5 години хит в мобилните приложения, касаещи конкретно етиката в бизнеса и отношението ни към нея, беше Slavery Footprint, сега нещата стоят по друг начин. Създадено далеч преди изследването за противоречивите чувства към етичните купувачи, Slavery Footprint отправя предизвикателство повече към потребителите отколкото към компаниите. То ги пита "Колко роби работят за теб?", предлагайки информация за над 400 продукта - включително смартфоните, през които този въпрос достига до тях - и изчислявайки броя на хората, които са принудени да работят без никакво заплащане и под заплаха от насилие за тяхното производство или добив. Резултатът е, че щастливата по непълнолетен маниер голяма западна цивилизация се забавляваше да брои робите, които "притежава".

Едно от най-новите приложения използва съвсем друг, да го наречем политически коректен подход. Наречена Glia (на името на глиалните клетки в централната нервна система), услугата предлага възможност за базирано на ценности потребление. Юзърът попълва профил със своите политически и социални предпочитания и след това алгоритъмът го свързва с ресторанти и магазини, които поддържат важни за него каузи и практики. "Вместо да създадем списък на марките, които трябва да се избягват, ние включваме тези, които имат влияние върху това как хората харчат парите си", казва Бари Клайн, един от инвеститорите в проекта, който като дългогодишен политически консултант смята, че ако огромна част от представителите на поколението Y не са активни по време на избори, то те са активни потребители на създадени с кауза продукти.

Включването на компаниите в платформи като CareerLabs също е начин да се свържат с новите консуматори, които, търсейки работа, искат неща, които изобщо не са били на дневен ред за техните родители - като култура на работното място, участие в благотворителни кампании, гъвкаво работно време и как изобщо ще се впише тяхната фина душевност или старателно поддържана хипстърска брада в рамките на корпорацията. Да оставим настрана загубата на основна ценност за работодателите като трудолюбие. CareerLabs наистина надхвърля обичайните анекдотични ревюта в стил "една жена каза" за работните места, за да създаде статистически значими индекси чрез комбиниране на данни от редица източници, включително Комисията по ценните книжа и борсите.

Каквито и примери да посочим още, изводът е, че ако някои потребители купуват само от свръхетични компании, малко са тези, които нарочно избират да не го правят. Авторите на изследването за способността на моралната височина да плаши добавят, че няма как да не се вдъхновяваме от хора, които трансформират нашите общности, и че всъщност повечето от нас не попадат често в ситуация, в която съзнателно отказват да извършат нещо вдъхновяващо. По-важното е, че успешното комуникиране на ценностите е това, с което в личния си живот може да направите добро веган парти (защото рожденият ви ден е по време на великденските пости, да речем), на което е пълно с месоядни. Правилният път е просто да им предложите вкусни рецепти и да смените темата за строгия си пост с малко пънк. Ничий морал не е по-силен и важен от този на другия, нали?          

* Интервюто в HBR е на Никол Торес.