Мерките за самоизолация са ускорили дигитализацията в образователната система

Мерките за самоизолация послужиха като катализатор на дигитализацията и шанс за модернизация на образователната система. Около това мнение се обединиха участниците по време на новото издание на специализирания мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR – „Бъдещето: Образование“. Модератор на експертната дискусия беше Калина Донкова, журналист на Bulgaria ON AIR и продуцент на публицистичното предаване „Директно“.

„Ако се върнем две години назад, изненадата за цялото общество беше, че само за 24 часа образователната ни система се пренастрои от присъствено към дистанционно и тази своеобразна професионална магия е резултат на изненадата от възможността на учителите. Със сигурност познанията на колегите учители в цялата страна стабилно са надградени по отношение на използването на различни технологични средства, на различни образователни технологични платформи, по отношение на мултимедийни уроци“, сподели Диян Стаматов, бивш зам.-министър на образованието и директор на 119 СОУ Акад. Михаил Арнаудов, София.

„Много важно е, че преди 2 години нямахме толкова много техника в училище. Сега почти всяко училище има доста технически средства – почти 30-35% за своите ученици във всеки един момент“, допълни той. По време на „Бъдещето: Образование“ повече за конкурса на A1 „Дигиталното училище на България" разказа експертът „Външни комуникации" в А1 Нина Неделчева – Георгиева. „Проектите бяха изключително интересни и изборът на победители бе доста труден. Причините, поради които започнахме провеждането на този конкурс, са да отличим училищата, които се движат няколко крачки напред в дигитализацията на образователния процес. Дигитализацията е процес, който бе ускорен от пандемията. Нека да се възползваме от това ускорение и да продължим процеса, който ще донесе много ползи за обществото занапред", призова тя.

Според зам.-директорът на 81-во Иновативно Средно училище „Виктор Юго" Вяра Крумова, големият интерес към конкурса е знак, че в образованието се случват много прекрасни неща. „Много училища биха искали да се развиват и да променят начина си на мислене и начина на обучение, които предлагат на своите ученици. Дигитализацията позволява по-качествен учебен процес, по-силна мотивация на учениците", коментира тя.

В допълнение към това, учителят в 81-во СУ Христина Ананиева също изрази мнение, че процесът на дигитализация на учебната дейност се е ускорил в резултат на дистанционната форма на обучение. „Дигитализацията дава възможност за кратко време да се достигне до доста голям обем от информация. Дигитализацията дава възможност учителят да прилага иновативни методи“, коментира тя.

Повече за идеята за консолидиране на висши учебни заведения по време на експертната дискусия разказа ректорът на ВУТП проф. Миглена Темелкова. „Образованието е една много консервативна система и в нея трябва да се стъпва много внимателно. Поради това лансирането с гръм и трясък на определени реформи невинаги се възприема по най-добрия начин. Идеята за консолидиране на висши учебни заведения не е лоша. В нея има какво да се доработи и да се надгражда, но не смятам, че това беше най-правилният подход за презентирането в общественото пространство", коментира тя.

„Образователната система ни дава главно теоретичната основа за развитие на умения и много малко практическа част. Изпитваме големи затруднения в намирането на добри специалисти. Затова нашата фирма развива програма за обучение на собствени кадри на работното място и допълнителни квалификационни курсове", обясни Грета Димитрова, мениджър „Производство“ в „Елика Процесинг“. По нейно мнение, за да бъде успешна една компания, тя трябва да инвестира в образованието, а обученията и курсовете не трябва да се приемат като разход, а инвестиция от страна на фирмата.

Специалистът по личностно развитие и преподавател във ВУЗФ доц. д-р Даниела Илиева посочи, че всички системи в образованието обръщат много внимание на това детето да се изучи в дадени дисциплини, но рядко се обръща внимание на това да се запознае със себе си. По нейно мнение, би настъпила голяма промяна в образователната система, ако чрез нея започнат да се развиват индивидуалните таланти и заложби на децата. „Това изисква обучение на преподавателите в гимназиален курс и университетска среда", каза още тя.

Трябва ли да се учи в училище идентичност и стил коментира експертът визуални комуникации Маргарита Асадурова. „Не можем да намерим добрата идентичност, ако разчитаме на това, което получаваме отвън като идеи за идентичност. Самото образование сега е насочено по-скоро към това да ни дава някакви теоретични познания и до известна степен практически умения, които после доста имаме да наваксваме. То не обръща толкова внимание на индивидуалния потенциал. А факторите, които въздействат върху това, не позволяват много такива механизми да се разгърнат", допълни дизайнерът.