Не държавата, а пазарът е силният регулатор на цените

Регулирането на цените на основните храни и петрола звучи добре когато е казано от политик, но не бива обаче държавата да го прави с непазарни методи, защото няма да успее. Това казва в интервю за Мениджър Нюз Васил Симов, председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса

- Господин Симов, да очакваме ли отново опашки за олио, хляб и брашно пред супермаркетите както през тази събота?

- Олиото е една стока, за която се говори много напоследък, въпреки че няма никакво основание за това. Опитът на някои търговци на дребно да пробват по-високи цени, е съвсем нормално. Не че ги оправдавам, но считам това за нормална търговска практика – когато имаш очаквания една стока да поскъпне, да опипаш почвата с по-висока цена. Който купувач се излъже да купи на тази цена, той напомпва това очакване на търговеца. Ако купувачите купуват само тогава, когато им трябва олио, тази проба на продавачите няма успее и цената ще се установи на своята равновесна точка. В случая с олиото равновесната точка е 3.50-4 лв.

Така че не трябва да се правят и кампании за евтино олио. Стоката трябва да се продава на нормалната си цена, такава, каквато я определя пазарът. Необходимо е по-скоро да се следят котировките на основните производители – това са десетимата големи производители на олио в България. Те работят, имам достатъчно запаси от слънчогледово семе и тяхната цена е под 3 лв. за литър. С бутилирането, търговската надценка, транспортните разходи, естествено е цената да стигне до 3.50-4 лв. Затова не считам, че някои политици и анализатори трябва да са ядосани, че в някои магазини етикетите тя е 7 лв. Нека си стои! Пазарът е този, който трябва да урегулира тези взаимоотношения.

Добрата новина за България е, че имаме не едно и две предприятия за производство на олио не само за вътрешния пазар, но и за износ. В тях има значително количество слънчоглед до септември, когато очакваме новата реколта. Имаме достатъчно запаси, не се налага да внасяме суровина. Необходимо е пазарът да се успокои, не бива да има истерия.

- Очаквате ли рязко поскъпване на храните и останалите борсово търгувани стоки?

- Цените ще растат и това е нормално. Следя пазара от 30 години и тенденцията е възходяща. Това е нормално, защото стандартът на живот си покачва. Когато е в рамките на 3 до 5%, ние го намираме за нормално.

За някои стоки има катаклизми, например при петрола и производните му бензин и дизел, но ние не сме производител и няма как да повлияем. Цената на петрола е стигала до 150 долара за барел, съответно е и падала – до 5-10 долара за барел, сега е над 100-110 долара … тази флуктуация на суровината на световните пазари няма как да не се отрази върху крайната цена по бензиностанциите. Има и още нещо, което ние с моите колеги наричаме „добавка мрачни очаквания”. Защото когато един търговец види, че суровината поскъпва, той си слага своите „мрачни очаквания” и помпа цените на крайния продукт нагоре. Това може да се урегулира от търсенето. Ние не сме толкова богати, че да можем да плащаме над 3 лв. за литър бензин.

Така ще стане с олиото, с бензина…

- С брашното?

- Нормално е при едно покачване на цената на зърното, да поскъпне и брашното. Вероятно ще бъдем свидетели на някаква бомбастична цена, продиктувана от желанието на някой търговец, но отново пазарът ще я натисне надолу, заради ниската покупателна способност на населението.

- От това, което казахте дотук, разбирам, че пазарът е най-добрият регулатор. Премиерът и министърът на финансите обаче обещаха държавата да регулира цените на храните и на петрола. Под каква форма е възможна подобна намеса?

- В устата на политик звучи много добре. Без ирония казвам, че е хубаво държавата да се грижи за своите граждани и да полага усилия да укроти цените на олиото, на брашното, на тока, на газа, на петрола... Не бива обаче държавата да го прави с непазарни методи, защото няма да успее. Пазарът е по-силен от административната намеса. Мерките на държавата могат да тушират някои мрачни тенденции за кратък период, но за по-дълъг трябва да се подходи с чисто пазарни методи.

В България имаме десетки тържища и борси за селскостопанска продукция, които могат да бъдат наблюдавани, контролирани и подпомагани. Имаме стокова борса, на която се предлагат за търговия стоки, които държавата може да интервенира като излезе като продавач с по-евтина стока, ако разполага с такава.

- Колко голям фактор са Русия и Украйна на нашия стоков пазар?

- На пазара на слънчогледа двете страни са най-голям фактор – те сумарно дават 70-80% от световното производство, като Украйна е най-големият производител и износител.

България е нетен износител на слънчоглед, имаме достатъчно голямо производство, което да задоволи вътрешните нужди и да изнасяме. Ние не зависим от Украйна, но цената на суровината зависи от търсенето и предлагането.

Цената на тази суровина винаги е била в границите на 700-730 долара за тон. Така до февруари, когато на борсата във Франция достигна 1000-1050 долара за тон. Във всички случаи тези котировки в Западна Европа ще повлекат цените и в България, което ще се отрази и на крайния продукт поне с 20%.

- Каква е Вашата прогноза и за останалите борсово търгувани стоки?

- Аз не правя прогнози, а по-скоро анализ на цените. Подобно на рязкото поскъпване на слънчогледа е и движението при пшеницата на световния пазар. На борсите в САЩ, Франция и Германия – т.нар. Атлантическо крайбрежие,  цената беше спокойна и гравитираше около 300-350 долара за тон до началото на военните действия в Украйна. Веднага след започването ѝ цените се изстреляха на 480 долара за тон. Сега цената се поуспокои и се върна надолу – около 460 долара на тон.

[[{"fid":"390407","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":507,"width":801,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Поскъпването няма как да не се отрази и котировките у нас, ние не сме изолиран пазар, въпреки че има огромни запаси от зърно в страната.  Това ще рефлектира и върху цената на брашното с около 20% при равни други условия, както казваме статистиците.

С други думи няма как да очакваме поевтиняване на хляба и на олиото, но то няма да надвиши 10-20%, което бих казал е нормално.

[[{"fid":"390409","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":510,"width":792,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Движението при фуражната царевица е аналогично на това при хлебното зърно. През годината имаше доста колебания в цената ѝ. Котировки на украинска царевица няма от началото на войната. Имаше опит за покачване на нивата, но сега цената гравитира около 360-370 долара на тон при 300 долара за тон преди военните действия.

[[{"fid":"390410","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":503,"width":786,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

- Накрая искам да Ви попитам на какви нива са фючърсни сделки за зърното от новата реколта?

- Докато на световните борси това е ежедневна практика, в България нямаме фючърсна търговия. Липсват играчи – както от страна на продавачите, така и от страна на купувачите.

У нас има едно погрешно тълкуване на думата спекулант – това е търговец, който рискува да купи една стока, очаквайки цената да се покачи; една нормална търговска практика. Но ако стоката изчезне по рафтовете, а в същото време стои заключена в склада, е некоректно, дори наказуемо, според мен.

Следя фючърсната търговия по световните борси. През лятото милиони тонове зърно ще излязат на пазара. Колкото доближаваме до този момент, толкова ценовите нива ще падат плавно, защото предлагането ще стане огромно.  Затова най-скъпата пшеница, царевица и слънчоглед са през зимата, а са най-евтини през лятото и есента. Хлебното зърно е най-евтино през юни, когато е жътвата. Това са т.нар. сезонни колебания на цените на основните стоки.

Интервю на Светлана Тодорова-Ваташка