Проучване: Сред мюсюлманите у нас няма радикални настроения

Сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения, сочи сравнително проучване на НБУ и "Алфа рисърч", озаглавено "Нагласи на мюсюлманите в България: 2011-2016 г.” Анализът е направен с финансовата подкрепа на фондацията "Конрад Аденауер",

Изследването през 2016 г. е извършено в периода септември-октомври сред 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите се като мюсюлмани при преброяването през 2011 година. Отчетено е разпределението по следните подгрупи - тури/турци сунити/, българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити /турци алевити/.

Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност, според данните на изследването.

Сред тенденциите, очертани от проучването, са запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция. 8,5 на сто заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях, 20 на сто са в Турция, 10 процента - в Германия, 4 на сто - в Белгия, по два процента във Великобритания и в Испания.

Анализаторите виждат също съжителство на модерност и традиция, с известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения, особено по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца, влиянието на възрастните върху решенията на децата.

Наблюдава се ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата - пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско. 86 на сто смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това обаче делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54 на сто не се молят, 41 на сто не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни /87 на сто през 2016 г./, и с повече от 8 на сто на дълбоко религиозните /20 на сто през 2016 г./.

Забелязва се висока религиозност сред най-бедните в гетата. Отчита се и ръст на религиозността сред най-младите, като качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.

Изследователите констатират и ясно изразено преимущество на общочовешките критерии за добро и зло.

Проучването показва запазване на добри междуличностни отношения с християните. 74 на сто отговарят, че имат приятели християни. В междуобщностен план обаче се наблюдава известно обособяване, особено по отношение на изучаването на религия в училище, коментират анализаторите.

Има ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове, мнозинството - 57 на сто, вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Налице е тенденция на известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани в този период.

Висока е степента на неодобрение към терористични организации и има още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 година.

Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения, отчита проучването. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49%.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия - 65 процента. Динамика се наблюдава и в отношението към Русия - 52 на сто доверие /два пункта ръст/, и 21 на сто недоверие /15 на сто ръст/. Значително по-ниско е доверието към САЩ - 17 на сто, а недоверието е 45%. Сред световните лидери най-висок рейтинг, след този на Реджеп Ердоган /49 на сто положително срещу 19 процента отрицателно отношение/ имат Ангела Меркел /45 на сто към 24%/ и Владимир Путин /43 на сто към 16%/.

Торстен Гайслер - представител на фондацията "Конрад Аденауер" в България коментира, че в България съжителстват мирно от векове християни, мюсюлмани, атеисти и това е модел за цяла Европа. Взаимоотношенията между християни и мюсюлмани не са претърпели съществени промени в последните години е оценката на 67% от анкетираните мюсюлмани, а 15 на сто отговарят, че дори са се подобрили, посочи той.

6% смятат, че отношенията са се влошили, това не е тревожен сигнал, но трябва да е повод да се изследват причините за тази оценка, допълни Гайслер. Той посочи още, че е радостно, че делът на мюсюлманите, които безусловно отхвърлят тероризма, се е увеличил с 6 на сто от 2011 г. насам и достига 89%, делът на тези, които смятат, че тероризмът при определени обстоятелства е оправдан, е спаднал от 1,4 на сто на 1,1%.