Схемите за частична безработица поемат икономическия шок от пандемията

Схемите за частична безработица са един от ключовите механизми за намаляване на степента на неочакваните икономически спадове и на силата на техните трудови и социални въздействия. Както съобщи Международната асоциация по социално осигуряване (МАСО), схемите, при които се позволява на работодателите гъвкаво да намалят работното време на своите служители, докато загубата на доходи от служителите се покрива от осигурителните фондовете за безработица, бяха масово удължени или приложени наново малко след настъпването на кризата с коронавируса. В много случаи те се смятаха за основна мярка за смекчаване на икономическия шок, произтичащ от ограниченията за пандемията, пише в анализ, публикуван в Информационния бюлетин на НОИ за 2020 г.

Без съмнение тези бързо въведени мерки са допринесли значително за запазване на заетостта и за подкрепа за компаниите през последните месеци. В Европа пикът беше достигнат през април 2020 г., когато 10,1 милиона работници в Германия, 9,1 милиона работници във Франция и почти 1 милион работници в Белгия получиха обезщетения за частична безработица. В случая с Германия това представлява 22,4% от общата заетост и може да
бъде сравнено с пика от едва 3,3 милиона работници, които са получили такива помощи по време на финансовата и икономическата криза през 2009 г.
Обезщетенията за частична безработица по дефиниция са временен механизъм за поддържане на заетостта по време на икономически трудности.

Поради тази причина всички специални мерки за частична безработица, свързани с COVID-19, предприети в началото на кризата, бяха ограничени във времето за около три месеца, колкото беше очакваната продължителност на свързаните със здравето ограничения да се справят с пандемията и
икономиката да се върне в нормални граници. Към момента е ясно, че пандемията продължава да влияе негативно върху световната икономика. Тъй като много ограничения остават в сила или са въведени отново, правителствата пак са изправени пред въпроса как да развият схемите за изплащане на обезщетение за частична безработица през следващите месеци.

Основна цел остава да се защити заетостта и производствения капацитет на компаниите, като същевременно се поддържа потреблението с оглед на продължаващата криза. Разходите по програмите обаче тежат изключително много върху правителствата и бюджетите им за социална сигурност. Например, общите разходи за програмата за частична безработица във Франция само от март до май се оценяват на 18,4 милиарда евро. В допълнение, тъй като специалните мерки за частична безработица в условията на COVID-19 са проектирани да предоставят доста щедра подкрепа по време на краткосрочен икономически шок, дългосрочното разчитане на такива плащания рискува да създаде морален риск и последващи икономически изкривявания. И накрая, променящото се въздействие на кризата не засяга еднакво всички сектори и това изисква прилагането на по-индивидуален подход.

Последните решения могат да бъдат категоризирани по следния начин:
• Временно удължаване на специалните мерки: някои държави удължиха специалните мерки заради COVID-19, приложени през март и април, до края на септември. Освен това бяха направени и някои изменения в схемите:
 - Подобрения: насочени към отстраняване на установени недостатъци, включително за опростяване на достъпа или намаляване на оперативните сложности;
 - Условия за достъп: модификации на условията за достъп на компаниите до схемите, включително неплащане на дивиденти на акционери или преразглеждане на политиките за забрана за уволнение;
 - Промени в обезщетенията: постепенно намаляване на обезщетенията за частична безработица и/или възстановяването на средствата за изплащаните от работодателите заплати;
 - Обучителни компоненти: необичайни за частични схеми за безработица, но осъзнавайки продължителния характер на кризата, някои страни добавиха към схемите и компоненти за обучение и преквалификация.
• Таргетиране на програмите: Взимайки предвид все по-диверсифицираните икономически резултати на различните сектори, някои страни започнаха да насочват специалните мерки за частична безработица към сектори,
които продължават да бъдат сред най-засегнатите, например туризма или събитийния бизнес.
• Преходни разпоредби: Някои държави, които са имали програми за частична безработица и преди кризата с коронавируса, изготвиха подробен план за преминаване от специалните мерки, предприети през март, към условията и нивата на обезщетения от техните предишни програми. Други страни, които не са разполагали с такива схеми, започнаха да обсъждат преминаването на техните специални мерки към не толкова щедри дългосрочни програми.

Примери за последни промени в някои от страните

В Австрия бяха въведени специални COVID-19 мерки за частична безработица за три месеца след началото на пандемията, които по-късно бяха удължени с още три месеца до септември. Решението за удължаване на програмата беше придружено от някои опростявания на схемата, по-специално по отношение на броя на работните часове, изчисляването на обезщетението, а също и на възможността за прекратяване на трудовите взаимоотношения при някои обстоятелства. Предвиждайки продължителни икономически затруднения в някои сектори и с цел установяване на по-дългосрочен хоризонт за планиране от страна на работодателите, на 1 октомври ще стартира нова схема за временна частична безработица за период от шест месеца. Изисквайки работно време между 30 и 80 процента от нормалните часове на работа, схемата ще се фокусира и върху редица квалификационни мерки.

В Белгия схема за краткосрочна безработица е съществувала още преди коронавирусната криза, като обезщетенията са били достъпни в случай на форсмажорни ситуации или икономически кризи, основани на непреодолима сила или икономически причини. След настъпването на кризата, дефиницията за форсмажорна ситуация, която осигурява по-лесен достъп до обезщетения, беше разширена, като бяха включени и всички заявления за отпускане на обезщетения, свързани с COVID-19.

Подобна договореност за постепенно преминаване от форсмажорна към редовна схема при икономически трудности е въведена в Люксембург от юли, като се взеха специфични решения за всеки един от най-засегнатите сектори като туризма или събитийните индустрии.

В Швейцария регламентите на съществуващата система ще се прилагат отново от 1 октомври, но се предвиждат някои преходни мерки до края на 2021 г., включително намаляване на периода на изчакване за обезщетения и удължаване на максималния период на плащане от 12 до 18 месеца. 

Франция също въведе специална краткосрочна трудова схема в началото на кризата. Като част от тази схема работодателят изплаща 70% от заплатата, която сума след това му се възстановява напълно от осигурителния фонд при безработица. Тъй като не се плащат никакви удръжки, това съответства на доход на заместване в рамките на 84% за работниците. Въведени бяха и преходни условия към съществуващата дългосрочна система. От 1 юни работодателят все още плаща 70%, но му се възстановява само 85% от сумата. От 1 октомври служителят ще получава само 60% от предишната си заплата за период от максимум шест месеца. След това, възстановената на работодателя сума също ще бъде допълнително редуцирана до 60%. Специалните преходни условия могат да се прилагат за определени сектори като туризма. 

Холандия въведе специална схема за частична безработица заради COVID-19 през март за 3 месеца, като тя беше удължена до края на септември. Заедно с удължаването бяха въведени нови условия, включително неразпределение на дивиденти и създаване на форми за обучение на служителите. Уволненията вече са разрешени, но водят до намаляване на размера на възстановените на работодателите разходи за заплати. 

Изводите

Схемите за частична безработица са един от най-ефективните механизми за запазване на заетостта и производствения капацитет на икономиката, за защита на нивата на доходите и за подкрепа на компаниите по време на кризата с коронавируса. Широкообхватни и щедри схеми бяха въведени в много страни веднага след началото на кризата през март и април, като те имаха за цел най-вече да поемат икономическия шок, причинен от ограниченията на пандемията. Изправени пред продължителни икономически трудности и непрекъснато слабо търсене, засягащи редица сектори, страните са изправени пред въпроса как да адаптират условията си за частична безработица, за да подпомогнат по подходящия начин работодателите и работниците, да намалят разходите и да приведат схемите в съответствие с променящата се икономическа ситуация, без да създават ненужни зависимости.

Източник: www.issa.int