Над 40% от бакалаврите от 2012 насам не успяват да се дипломират

Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“. Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление. 

Това показват данни от публикувания за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование в Република България, изготвен от екипа на ресорния министър Николай Денков. Картата ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища.

Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между първи и четвърти курс, като около 19-20% отпадат между първи и втори курс, 7-8% - между втори и трети курс, 1-2% - между трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират. 

Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в „Медицина“ и „Фармация“. Над 60% от тях се дипломират.

Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.

В 29 от общо 52 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „Математика“ - едва 19%.

Остават свободни над 10 сто от местата държавна поръчка в 10 приоритетни направления като „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 2/3 от утвърдените бройки държавна поръчка.

Половината студенти са концентрирани в едва 8 направления, сред които  „Икономика“ , „Педагогика“, „Администрация и управление“.

Най-много висши училища - 27, има в Югозападния район, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който са базирани само 2 висши учебни заведения , а други три действат чрез филиали. 

От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%, показват още данните. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време други като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“ бяха увеличени с 5-8%. 

Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. "Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки. Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна", подчерта министър Денков.