Украински деца "рисуват" травмите от войната

Рисунките в импровизирана класна стая в Атина разказват историята на деца, избягали от война, пише в своя статия Reuters. Сцени на битки – хеликоптери, които пускат бомби, горящи сгради, танкове и тела по земята, са закачени до гълъби на мира, носещи маслинови клончета.

Три дни през седмицата малък апартамент в гръцката столица служи за училище и убежище за десетки млади украинци и майките им, които са избягали от руската инвазия на Украйна.

В една стая тийнейджъри разкриват мислите си върху хартия. „Правим терапия с изкуство, която е по-удобна за децата. Няма нужда да се говори, просто трябва да се покаже,“ казва учителката им Реджина Насрединова, психоложка от Крим.

Рисунката, която я е шокирала най-много е на седемгодишно момче, в която украински войник убива руския президен Владимир Путин. „Попитах го защо е нарисувал Путин, а не  нещо друго. А той ми отговори "Защото Путин открадна моет детство и нормалния живот.“, казва Насрединова.

Училището, което е предлагало съботни уроци за родени в Гърция деца на украински емигранти, сега се сблъсква с трудности с приема на 40 ученици бежанци, но разчита на помощта на доброволци и фондовете си.

„Когато слушам истории, разказвани ми от деца, за това как хора са умирали и как са виждали бомби и всичко останало, сърцето ми се къса,“ казва Насрединова.
Три от учителките също са бежанци, които се опитват да въстановят нормалността в животите си.

„Трудно е. Душата ми е разбита,“ споделя Юлия Максимова, учителка от Одеса, която е избягала в Гърция с десетгодишната си дъщеря. Съпругът ѝ, като отаналите мъже, е останал и се е пресъединил към териториалната защита. „Но се радвам, че мога да помагам на деца,“ добавя тя.

От началото на войната над 1,5 милиона деца са избягали от Украйна. Те са част от статистиката за най-бързо разрастващата се бежанска криза от Втората световна война насам.
„Тези деца са различни. Наложило им се е бързо да пораснат“, казва Насрединова. Тя споделя, че отначало са били свити и уплашени, но постепенно отново са се върнали към детския си свят. По време на междучасие децата пият чай и хапват, а стаята е пълна с шумния смях на всяка друга класна стая. „Това е най-якото училище, в което съм бил,“ казва Костянтин, който е успял да стигне до Гърция с майка си и брат си. Възрастните са по-мрачни. 

Трябва да живея за нея,“ споделя Юлия Максимова, поглеждайки към дъщеря си. „Трябва да съм щастлива. Когато майката е щастлива и детето е щастливо.“