СУ отново оглави общия рейтинг на българските университети. Води в 23 направления

Университетите у нас подготвят все повече студенти в професионални направления с по-добра реализация на пазара на труда. Днес българските висши училища подготвят повече лекари и специалисти в сферата на здравеопазването, повече учители, инженери, както и специалисти в секторите "Сигурност и отбрана" и "Култура и изкуства", отколкото преди 5-6 или 7 години.

Това показват данните от  представеното днес десетото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас, която сравнява позициите на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. 

През последните 7 години въпреки намаляването на общия брой на студентите в България с над 18%, студентите по медицина се увеличават повече от два пъти. Увеличението в сравнение с 2013 г. е със 108%, сочат данните. Ако през 2013 г. са се подготвяли по около 6000 студенти по медицина, то в момента техният брой е 12 500 души. Това увеличение се дължи и на по-големия брой чуждестранни студенти - в това направление 56% от студентите са чужденци. Отчита се обаче и 14-процентен ръст на българските студенти, които се обучават в това направление. Подобни процеси се наблюдават и при Стоматологията (52 на сто) и Фармацията, както и в Здравните грижи, подготвящи медицински сестри, акушерки и лаборанти, където в сравнение с 2013 г. броят на студентите се е увеличил с 37%. Увеличение на студентите има също при "Военно дело" с 59 на сто, "Педагогика" с 42 на сто, "Национална сигурност" с 38 на сто и "Театрално и филмово изкуство" с 35 на сто. 

Нещо любопитно - направление "Педагогика" измества "Администрация и управление" от втората позиция на най-масово професионално направление в страната. А направления като "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника" събират много повече студенти, отколкото преди 7 години. Същото е при "Транспорт", "Авиация" и "Машинно инженерство". 

Петте най-масови професионални направления през 2020 г. са "Икономика" с 30 916 студенти, "Педагогика" /15 388/, "Администрация и управление" /13 373/, "Медицина" /12 434/ и "Комуникационна и компютърна техника" /8 316/. За първи път в рейтинговата система направлението "Право" със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направлението "Информатика и компютърни науки", в което се обучават 7913 студенти. 

"Може да се възприема като нормално спад от 20% в интереса на студентите по дадено направление, тъй като това се дължи основно на демографски причини. Обаче има направления, при които спадът е с 40%, дори с 50%. Сред тях попадат и до скоро двете най-масови професионални направления - "Икономика" с 41% и "Администрация и управление" с 45%. Тенденцията тук обаче е следната - по-малкият брой завършващи студенти се реализират по-добре на пазара на труда, като там от 36% през 2013 г. сега 41 на сто вече намират препитание в областта", обясни Георги Стойчев от консорциумът, който заедно с Министерството на образованието и науката, подготвя данните за българските университети по професионални направления. 

През пролетта на 2020 г. най-много студенти са се обучавали в Софийския университет "Климент Охридски" - над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 студенти и от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти. 

В частни висши училища се обучават 13 процента от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление "Театрално и филмово изкуство" - над 69 процента. 

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 на сто през 2013 г. до близо 8 на сто от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията "Медицина" /56 на сто/, "Стоматология" /42 на сто/ и "Ветеринарна медицина" /33 на сто/. В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10 процента. Това са "Фармация" /13 на сто/, "Транспорт, корабоплаване и авиация" /13 на сто/ и "Музикално и танцово изкуство" /11 на сто/.

Софийският университет "Климент Охридски" се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет в София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления - от частни висши училища. 

Данните показват, че на фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8 на сто през 2020 г. при ниво от 2,2 на сто през 2019 г. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19 на сто през 2020 г. от над 25 на сто през 2014 г.

В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51 на сто през 2020 г. от под 46 на сто през 2014 г. При работещите магистри през 2020 г. този дял е 62 на сто, докато при бакалаврите е 37 на сто.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 г. при нива от 1297 лева през 2019 г. и от едва 867 лева през 2014 г. 

Най-ниска безработица /под 1 на сто/ и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование /над 90 на сто/ за поредна година има сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". Над 90 на сто реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направлението "Теория и управление на образованието". Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" /21 на сто/. 

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия" и "Комуникационна и компютърна техника". За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в "Медицина" /5,56/, "Фармация" /5,50/, "Стоматология" /5,49/, "Математика" /5,40/ и Филология /5,22/. С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението "Животновъдство" /4,24/. Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната е 4,96. 

Данните показват, че Софийският университет, Медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.