Устойчивост е новата ключова цел пред здравните системи

Пандемията увеличи страха сред хората с онкологични и хронични заболявания да търсят навреме медицинска помощ в здравните заведения, споделя  д-р Красимира  Чемишанска, изпълнителен директор на „Амджен България“

- Какви са основните предизвикателства пред здравната система в условията на Covid-19?

- Основното предизвикателство не само в България, но и в цяла Европа е устойчивостта. Именно устойчивостта е ключовата цел, залегнала в плановете на Европейския съюз за следващите няколко години. За постигането ѝ обаче са нужни гъвкав подход, допълнителни инвестиции, разбиране и тясно сътрудничество на институциите с бизнеса. Световната пандемия от Covid-19 доказа значимостта на здравето като стратегически приоритет за нациите и неговата основополагаща роля за развитието на световната икономика и просперитет. Тя изведе предимствата и недостатъците на всяка една здравна система, поставяйки я в ситуация, изискваща едновременно ускорено приемане на промени и нововъведения и запазване на относителна икономическа стабилност. Постепенно икономическата стабилност се превръща в един от основните фактори на ниво държави и правителства, като най-сериозното предизвикателство в момента се очертава запазването на баланса между икономическите мерки и предприемането на адекватни противоепидемични мерки за ограничаване на здравната криза и запазване на здравето на населението.

- По какъв начин пандемията повлия на развитието на онкотерапията и достъпа на пациентите до нея?

- Противоепидемичните мерки са особено важни за хора с компрометирана имунна система и в някои случаи дори могат да бъдат животоспасяващи. За съжаление с разрастването на епидемията и въвеждането на ограничителните мерки нараства и страхът у хората. Получи се един порочен кръг, в който, от една страна, пациентите са с ограничен достъп до лекарите и лечебните заведения, а от друга, се страхуват да ги посетят, за да не се заразят с коронавирус. Последиците от това се усещат с голяма сила при пациентите с онкологични и с хронични заболявания. И за двете групи навременната диагностика и стартиране на лечение, както и придържането към съответна терапия, са от изключителна важност за протичането на заболяването и очакваната прогноза в краткосрочен и дългосрочен план.

- Какви са прогнозите по отношение на онкологичните заболявания и какви мерки трябва да се вземат в помощ на нуждаещите се от лечение?

- За съжаление в условията на Covid-19 се наблюдават много случаи на онкологични пациенти с летален изход поради невъзможност за провеждане на навременно и адекватно лечение. Расте и броят на новодиагностицираните пациенти. Нови данни от проучвания сочат, че между 1% и 3,9% от пациентите с Covid-19 имат рак, като цифрите растат до между 7,3% и 20,3% за пациентите, които са в критично състояние или умират. По данни на ЕС през 2020 г. 2,7 млн. души са диагностицирани с рак, а още 1,3 млн. души са загубили живота си вследствие на онкологично заболяване. Очакванията са случаите на рак да се увеличат с 24% до 2035 г., което го превръща във водеща причина за смърт в ЕС. Приетият в началото на годината европейски раков план очертава много ясно мерките, които трябва да се вземат за ограничаване на растящите цифри. Приоритети в него са ранната диагностика и превенцията на онкологичните заболявания, както и повишената информираност на пациентите и превръщането им в активен участник в лечебния процес. Всичко това, разбира се, трябва да бъде съпътствано от инвестиции в науката и иновациите, както и от сериозна дигитална трансформация, на чиито първи стъпки вече ставаме свидетели.

- По какъв начин фармацията и по-конкретно компаниите, работещи в сферата на биотехнологиите, могат да подпомогнат достъпа на онкологичните пациенти до навременно и модерно лечение?

- Както вече споменах, сътрудничеството между институциите и бизнеса е от ключово значение. Ако искаме да запазим устойчивостта на здравната система, трябва да търсим и намираме решения заедно в посока въвеждане на гъвкави механизми, преразглеждане на бюджетната рамка и освобождаване на разумно разпределен финансов ресурс, така че да се гарантира по-ранен достъп до иновативни и високоефективни биологични терапии за повече граждани, както и лекарствена политика, чрез която да можем да отчетем резултатите от тези терапии. Не на последно място по важност е изграждането на ясна политика по отношение на биоподобните лекарства, което ще повлияе благоприятно на оптимизирането на финансовия ресурс.

- С какво се характеризират съвременните подходи в лечението на раковите заболявания?

- Подобно на повечето съвременни терапевтични подходи, онкологичните терапии също са насочени към персонализираното лечение. Персонализираната терапия е високо специфична и гарантира по-добра ефективност и безопасност за пациента.  Едно от съвременните направления в разработването на иновативни терапии е имуноонкологията. Този метод е насочен към активирането на собствената имунна система за унищожаване на раковите клетки. Например т.нар Bispecific T-cell Engager (BiTE®) представлява таргетна имуноонкологична платформа, предназначена да ангажира собствените Т-клетки на пациента, като активира техния цитотоксичен потенциал. По този начин имунната система „разпознава“ раковите клетки като вредни за организма и започва да ги елиминира. Този ефект се предава и на следващото поколение имунни клетки, което намалява вероятността от появата на туморен рецидив. Ефективността и безопасността на BiTE® метода се тестват в момента в мащабна програма за клинични изпитвания при различни локализации на солидни тумори и злокачествени кръвни заболявания. 

Нина Панова. Интервюто е публикувано в бр. 04/2021 на сп. "Мениджър"