Държавата може да даде още 220 млн. лв. на пътностроителните фирми

Парламентарната комисия по бюджет и финанси реши да отпусне допълнително 220 млн. лева на пътностроителните фирми през актуализацията на бюджета за 2021 година. Предложението направи финансовият министър по време на второ четене на проекта, но беше "припознато" от депутатите. Парите са част от дължимите от Агенция "Пътна инфраструктура" 1.3 млрд. лева към фирми от бранша. Останалата част от задълженията към фирмите ще се плащат на две равни вноски през 2022 и 2023 година, обявиха депутатите. 

"Проблемът на строителните фирми, като например с "Автомагистрали - Черно море", са договорите, направени с АПИ по Закона за обществени поръчки /ЗОП/. АПИ е направила възлагания над стойността на договорите със строителните фирми. Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 милиона лева, каквато е масовата практика в АПИ. Това е незаконно, защото ЗОП позволява възлаганията да са до 50% над стойността на договора", каза министърът на финансите Асен Василев при гледане на второ четене на актуализацията на държавния бюджет. 

Общата стойност, на това което ще бъде изработено до края на година и което все още не е разплатено е 1.3 милиарда лева. Иначе възлаганията от АПИ към фирмите са за 3.7 млрд. лева, но дейности за останалата част няма, уточни Василев. 

За да бъдат разплатени тези пари, обясни финансовият министър, е нужно АПИ да може да сключи анекси по договорите с фирмите. Министерството на финансите предлага да се позволи на АПИ да сключи тези анекси с фирмите-изпълнители, за да станат договорите валидни.

"Предлагаме плащането по тези договори да става за 5-годишен период на равни интервали, започвайки през 2022 година. Парите, предвидени за МРРБ в актуализацията на бюджета са достатъчни за зимното почистване и за неотложни разходи, които могат да се осигурят от АПИ. Другият начин е фирмите да си търсят парите по съдебен път, но това означава, че няма да има зимно почистване, ще спре и цялата строителна дейност", каза Асен Василев.

В АПИ има списък с неизрядни изпълнители, който сега е с пожелателен характер, но ще стане задължителен за изпълнение, каза още финансовият министър.

"Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки. Даваните аванси на фирмите също задължително ще са с банкови гаранции от страна на изпълнителите", каза Асен Василев. 

Финансовият министър уточни, че срокът за разплащане към строителните фирми може да бъде съкратен от 5 на 3 години, макар че решението ще натоварва бъдещите бюджети на АПИ. "Ако се позволят застраховки по договорите вместо банкови гаранции, искам да посоча, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми. Ако държавата се опита да си вземе парите от тях ще се стигне до срив в застрахователния сектор. Нека да има допълнителни гаранции по застраховките или те да са презастраховани в добре капитализирани застрахователни системи", каза министър Василев.

Междувременно, служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова съобщи, че ще има среща с представителите на браншовата камара "Пътища" във връзка с днешните протести на работниците от сектора заради неизплатени от държавата средства за свършени от фирмите от бранша дейности.

Комитова отново повтори позицията си, че при встъпването си в длъжност е установила, че до края на април целият бюджет на Агенция "Пътна инфраструктура" от 382 млн. лева за ремонтни дейности е похарчен от предишното правителството.

"Заварихме, че пак предишното правителство е възложило ремонти на фирми за 1,5 млрд. лева и няма повече пари по бюджета. Този проблем виси от четири години, всяка година предишното правителство е залагало бюджет от около 400 млн. лева, а е плащало накрая с министерски постановления - през 2018 г. - 2 млрд. лева, 2019 г. - 1,7 млрд. лева, 2020 г. - 1,5 млрд. лева и тази година е възложило отново работа за 1,5 млрд. лева", посочи регионалният министър.