"Файненшъл таймс": България е основен кандидат за Еврозоната, но има пречка

Обрат на съдбата в Еврозоната е това, че разговорите в Брюксел се насочват към разширяване на членството в клуба на единната валута, пише днес в. "Файненшъл таймс" по повод вчерашното общо заседание на Еврокомисята и българското правителство в белгийската столица.

Изданието отбелязва, че Европейската комисия, която е преживяла няколко заплахи от Грекзит (излизане на Гърция от Еврозоната - бел. ред.) и се е измъкнала от капана на ниския растеж, иска да приеме евроаутсайдерите. България е основната кандидатка да стане 20-ата членка на Еврозоната, се посочва в статията.

Вестникът припомня изказването на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в подкрепа на потенциалната най-нова членка (на валутния съюз) при срещата му вчера с българския премиер Бойко Борисов: "Трябва да кажа направо, че България е готова".

Според автора на статията източници в Брюксел изразяват увереност, че България може да успее и да покаже, че европроектът наистина се е завърнал. На теория страната до голяма степен отговаря на изискванията. Валутата й е закрепена за еврото от 1999 година, а държавните финанси са в добро състояние. На равнище 29% от БВП, българският дълг е под половината от съответния критерий (60 на сто от БВП - бел. ред.), а бюджетът е в излишък от 1,6 процента като германския, се припомня в публикацията.

Изданието напомня и изказване на Бойко Борисов, че до края на година неговото правителство ще кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM-2 - задължителната двегодишна "чакалня" на Еврозоната, но изтъква, че има пречка.

Авторът отбелязва, че извън Берлемон (сградата на ЕК - бел. ред.) има по-малко ентусиазъм да се позволи на най-бедната страна членка на ЕС да влезе в лоното на икономическия и валутен съюз, приеман за най-висша степен на европейската интеграция.

Според скептиците, продължава авторът, членството в Еврозоната би следвало да е нещо повече от упражнение по изпълнение на бюрократични административни изисквания в икономически план.

Освен това, както се отбелязва в статията, Маастрихтските критерии за влизане във валутния съюз вече изглежда не отговарят на реалността в обширния клуб на 28-страни членки.