Горанов: Очакваме 3,5 млрд.лв. бюджетен дефицит

Очакван бюджетен дефицит в размер 3,5 млрд. лева и кризисно увеличаване на лимита на държавния дълг до 10 милиарда лева - това сочат разчетите на финансовото министерство, заложени в подготвеното от правителството предложение за актуализиране на проектозакона за държавния бюджет. Новите сметки представи финансовият министър Владислав Горанов на брифинг тази сутрин. В проекта за изменение на бюджета е заложен възможно най-негативния сценарий от три възможни, разработени до момента, поясни той

„Глобалната несигурност, свързана с ограничителните мерки за разпространението на пандемията прави все по-трудно прогнозирането за развитието на европейската и в частност на българската икономика през следващите месеци до края на годината“. Това обяви на извънреден брифинг в Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов. Той бе свикан по повод одобрения вчера от правителството законопроект за допълнение и изменение на държавния бюджет за 2020 година.

Част от мерките, които налагат изменението на Закона за бюджета са свързани с вече одобрените допълнителни разходи с изпълнение на програмата за задържане на заетост, по-известна като мярката 60/40.

„Има различни сценарии, но е достатъчно основание, че предварителните ръстове в Закона бюджета няма да се реализират. Разработени са три сценария като в прогнозата, която вчера е била предложена на правителството, е разгледан най-негативният вариант, за да са подготвени с фискални буфери с цел запазване функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, поясни Горанов.

Предлага се намаляване на приходите с 2,44 млрд. лв. и увеличение на разходите с 1,70 млрд. лв. като от тях 70 млн. лв. са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по дължавния дълг и 1 млрд. допълнително от държавния бюджет по Закона за ДОО за финансиране на Фонд „Безработица“, с които ще се посрещнат разходите за мерките по заетост.

Освен това се предлага увеличение на лимита на държавния дълг с цел да се осигури финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат намалението на приходите и увеличението на разходите. Като общият размер на очаквания дефицит през 2020 година е в размер на 3,5 млрд. лв. или около 3% от БВП.

„Ако към този дефицит се добяват 700 милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните отчети. За това и за да се осигурят допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, при необходимост от взимане на допълнителни фискални мерки през 2020 година, се предлага увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда до 10 милиарда“, добави финансовията министър.

На първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара 4,2 милиарда нов дефицит. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консулидираната фискална програма. 

Всички тези мерки имат една единствена цел - да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира системата за социална сигурност, системата на здравеопазване и общо системата на сигурност.

„Продължавам да смятам, че консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарий, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока и ние трябва да бъдем подготвени за това. Ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира още по линия на допълнителни разходи, така и по линия на допълнителни мерки, свързани с преодоляване на икономическите последици от стагнацията, която в момента можем да се окажем, ние трябва да имаме готовност както по линия на финансиране на системите, така и по линия на фискалните буфери“, обясни финансовият министър.

Той вече е провел разговори с партиите от управляващата коалиция, които подкрепят един подобен подход. „Надявам се да срещнем и по-широка подкрепа в Народното събрание и до края на седмицата да имаме изменен Бюджет 2020, адаптиран към новата ситуация“, каза още Владислав Горанов.

Най-негативният сценарий, който в момента се разглежда е спад на икономиката с 3% като възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021 г. Намалението на агрегираните макроикономически показатели по метода на крайно използване се проявяват във всеки един от факторите, както по отношение на крайното потребление, така и по отношение на инвестициите заради глобалната несигурност.

По думите му, със сигурност ограничителните мерки и неяснотата ще накарат някои хора да ограничат своето потребление. „Ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат повече от 3 месеца, възстановяването в предкризисните нива вероятно ще приключи чак в края на 2021 г.“, прогнозира Горанов.

По думите му, увеличението на тавана на дълга до 10 млрд. лв. няма да доведе до повишаване на данъците.

„Когато стопанският живот страда, натоварването му с допълнителни тежести, няма да подобри състоянието му. Дългът е динамично понятие и зависи доколко фискът е на дефицит или на излишък. Сега сме предложили увеличението на дълга, за да можем да посрещнем евентуално необходимост от финансиране на разходите при евентуално непостъпване на приходи в бюджета. Дори да приемем, че целият лимит на дълг бъде изразходен в рамките на тази година, това означава още една актуализация на бюджета, за да бъде изразходен новият поет дълг и дефицит. В момента говорим за около 3%. Ако се наложи да бъде изхарчен целия нов дълг, тогава ще говорим за дефицит от порядъка на 6-7% от БВП. Очакваме увеличение на безработицата с около 2 пункта“, добави министър Горанов.