Иновации и образование - водещи в Националния план за възстановяване

Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на публична дискусия относно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, като фокус на дискусията е първият стълб от Плана - "Иновативна България".

"Ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако ние откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Няма нужда от просто увеличаване на мащаба, увеличаване на обема на машинния парк. Фокусът трябва да е върху скъпи, локални неща. Трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурента с ниската цена на труда. Трябва да се научим да правим неща, които другите не могат", добави Дончев. 

Той изтъкна специалния фонд на стойност 490 милиона лева, който трябва да финансира и изграждането на съпътстваща инфраструктура до съществуващи нови индустриални зони. "Това е продължаващо усилие във връзка с внесения в Народното събрание проектозакон за индустриалните паркове. Както и на база средствата от този фонд България ще бъде в състояние да инвестира, когато работи с нови, големи стратегически инвеститори“, посочи той и заяви, че на ход е създаването на държавна агенция, която да се занимава с приложна наука и иновации. 

Според него трябва да се обърне внимание и на образователната среда – на учебните материали и програми. "Наред с това имаме нужда от ясен отговор дали системата освен добри фундаментални знания дава умения ценни за живота. Колко тя е ориентирана към нуждите на пазара на труда. Мерките в сферата на образованието, науката и иновациите не са заключени само в този план и не няма да бъдат финансирани само с тези над 2.4 милиарда. Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет. Имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми", обясни още той. 

Планът слага акцент на първо място върху СТЕМ дисциплините. Едно от основните разходни пера е свързано с оборудването на STEM кабинети в 1680 училища, което би позволило достъп и на учителите, и на учениците до такива учебни материали, които да им позволят адекватен учебен процес в STEM дисциплините. Предвидени са и средства в други инструменти за допълнителна дигитализация на учебния процес, добави Дончев.  

По думите му, дигитализацията не може да бъде сведена само до хардуер и софтуер, защото на първо място стоят дигиталните умения. "Тук трябва да говорим за дигитализация на самия учебен процес, и от друга страна за сформиране на адекватни дигитални умения, защото това е пулсът на бъдещето. Предвидено 750 училища, 450 детски градини, общежития да бъдат тотално реновирани, за да може освен по-високото ниво на амбиции от гледна точка на съдържанието на учебния процес, да бъдем в синхрон със самата учебна среда", каза още вицепремиерът.  

Предвижда се и създаването на нов фонд на стойност 410 милиона лева, който да финансира авангардни научни изработки, иновации, институтите на БАН и университетите. "Това трябва да бъде направено по начин, така че българските институти да имат по-широк достъп до съществуващите европейски хоризонтални инструменти за финансиране, защото там достъп до пари, имаме сътрудничество между самите университети, достъп до водещи разработки", каза още той.