Макрон, Шолц и Драги – две напред, една назад

Европейците се възползваха от Евровизия за да изразят солидарността си с Украйна и да натрият носа на Путин. Но далеч от ентусиазма и победата на Украйна на песенния конкурс, най-влиятелните европески столици започнаха да пеят друга песен, пише в коментар за POLITICO Матю Карничниг.

След седмици, прекарани в безпокойство какво ще се случи, ако Русия победи Украйна, западноевропейските лидери сега се притесняват какво може да се случи, ако стане обратното и Украйна наистина спечели. Неотдавнашният успех на украинската армия в изтласкването на руските войски от някои окупирани територии накара лидерите на Франция, Германия и Италия да заключат, че някога немислима украинска победа вече е ясна възможност.

Въпреки че европейските лидери публично симпатизират на Украйна и дори са положили огромни усилия да я подкрепят, те се опасяват, че „унижението”, както се изрази френският президент Еманюел Макрон миналата седмица, може да създаде изцяло нов набор от проблеми. Голямото притеснение е, че украинската победа може да дестабилизира Русия, което ще я направи още по-непредсказуема и  нормализирането на енергийните връзки – още по-трудно. Макар че Макрон и германският канцлер Олаф Шолц многократно повтаряха, че Украйна ще определя  условията за спиране на огъня, сега те са готови за бързо решаване на конфликта дори и с някои компромиси, но да се запази авторитета на едно конкретно лице.

 „Ние не сме във война с Русия“, каза Макрон в  обръщение  към Европейския парламент в Страсбург миналата седмица, като подчерта, че „задължението на Европа е да застане до Украйна, за да постигне прекратяване на огъня и след това да изгради мир и нови баланси на сигурността“.

Шолц направи подобна забележка по време на дълъг телефонен разговор с руския президент Владимир Путин в петък. След разговора той обяви в Twitter, че е предложил три неща на Путин, първото от които е „прекратяване на огъня в Украйна възможно най-бързо“, но не и изтегляне на армията от цялата украинска територия. В  интервю за германското издание T-Online през уикенда Шолц, който забави изпращането на тежко въоръжение в Украйна, каза, че Германия ще продължи да подкрепя санкциите срещу Русия, като същевременно повтори призива си за дипломатическо решение.

След срещата си с президента Джо Байдън във Вашингтон миналата седмица, италианският премиер Марио Драги също призова, че е време да се мисли за мирно споразумение. „Съгласихме се, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна и да оказваме натиск върху Москва, но също така да започнем да питаме как да изградим мир“, каза той пред репортери, добавяйки, че усилията трябва да включват и Украйна. „Хората... искат да помислят за възможността за прекратяване на огъня и започване отново на някои надеждни преговори. Това е положението в момента. Мисля, че трябва да помислим дълбоко как да се справим с това“, заяви Драги.

Прави впечатление, че макар и да подчертават подкрепата си за Украйна, тримата европейски лидери се опитват да упражнят натиск Киев да преговаря точно когато има надмощие във военните действия.

„Искаме руската армия да напусне нашата земя. Ние не сме на руска земя. Няма да помогнем на Путин да запази авторитета си, като платим с нашата територия. Това би било несправедливо”, категоричен е Володимир  Зеленски в интервю  за италианската обществена телевизия RAI.  Според него „напразно” Макрон е търсил такъв „изход за Русия“. Украинските власти са на мнение, че всяка отстъпка на територия на Москва, включително и Крим, ще отвори вратата за бъдещи руски нахлувания в страната.

Призивът на европейските лидери за преговори с Русия е в контраст с политиката на САЩ. Министърът на отбраната Лойд Остин  изтъкна, че Украйна „може да спечели” след посещението си в Киев в края на април. В отговор на въпрос за призива на Драги за мирни преговори, Карън Донфрид, помощник-държавен секретар за Европа, подчерта, че макар САЩ да вярват, че конфликтът в крайна сметка ще бъде разрешен чрез дипломация, приоритет на администрацията е да помага на Украйна да се защити. „Нашият фокус днес е върху това да подкрепим Украйна на бойното поле, така че когато му дойде времето, страната да има възможно най-голямо влияние на масата за преговори“, изтъкна тя пред репортери в петък.

Засега Вашингтон не се притеснява, че европейската подкрепа за водената от САЩ коалиция, подкрепяща Украйна, отслабва. Високопоставен американски служител припомни, че подобни европейски дебати не са нови и че все още има единство на целите, посочвайки готовността на страните от Словакия до Германия да предоставят на Украйна оръжие. „Разбира се, че имаме някакви опасения, но мисля, че съюзниците също разбират какъв е залогът. Вижте ЕС - те спорят за руския петрол и газ от години, но изведнъж си мислят, че могат да стигнат до забрана? Това ще бъде историческо решение”, смята той. 

Въпреки това разделението между най-големите държави в Европа, източните членки на ЕС и САЩ е забележимо и не се ограничава само до политиците. Скорошно  допитване в ЕС-27 установи, че подкрепата за продължаване на дипломатическия диалог с Русия е значително по-силна в Италия, Германия и Франция, отколкото в САЩ или Полша. Същата тенденция беше очевидна и по въпроса за оръжейната помощ за Украйна, като подкрепата беше по-слаба в големите западноевропейски страни.

Джузепе Конте, бившият италиански премиер, който сега ръководи Движението „Пет звезди”, част от широката коалиция на Драги, каза, че ЕС се нуждае от „обмислена стратегия“. „Целият ЕС, след тази начална фаза, когато помогнахме с военна помощ, трябва да се концентрира върху преговорите и оказването на натиск за политическо решение“, изтъкна той пред POLITICO. Според него е важно Европа да не „намалява бдителността си“ спрямо Путин, но и да не губи от поглед основната реалност: „Русия е там и ще остане там“.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка