Над един милион българи готови да емигрират. По-често са мъже, със средно образование

Над един милион български граждани в активна възраст обмислят да емигрират в чужбина, като голяма част от тях са хора с доходи, които са по-ниски от средната работна заплата. По данни на НСИ от 1990 година между милион и милион и половина са българите, които работят извън страната. Всяко трето българско дете се ражда в чужбина, каза Ивайло Калфин, бивш социален министър и член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения на форум "Отражение на външната трудова миграция върху българската икономика в парк-хотел "Москва". Форумът е организиран от Фондация "Фридрих Еберт" и от Института за икономика и международни отношения.

Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина, сочат данните от национално представително социологическо проучване "Трудова миграция", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт" от агенция "Сова Харис" в периода от първи до осми септември 2018 година. Проучването обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.

Средният профил на обмислящия да излезе в чужбина е мъж, който живее в областен град, основно е със средно образование и търси работа не за цял живот, а за около пет години. Нагласите не са за дълготрайна емиграция, каза Калфин, но допълни, че ако средно в ЕС половината от заминаващите в друга страна, се връщат, то у нас половината от завърналите се, искат отново да заминат. Основните мотиви за емиграция са заплатите. Хората искат и сигурност в социалната система, те търсят в чужбина добри социални услуги, условия за отглеждане на деца и добро здравеопазване.

Според Калфин, когато се решават проблемите с миграцията, трябва да се погледне отвъд средните числа и да сме наясно, че в България разделението е голямо.

В България по данни на Евростат миграцията от други страни е някъде около четири пъти по-ниска от средната за ЕС, като само 16 процента от имигрантите идват заради труд и трудова миграция. Трите водещи държави, от които идват хора, са Турция, Русия и Украйна. Те закупуват имоти, почват някакъв бизнес, но не решават проблема с дефицита на работна ръка, коментира експертът.

България е третата в ЕС по увеличаване на разходите за труд- от 2012 година до второто тримесечие на 2018 година разходите за труд са се увеличили с малко над 50 процента. Средните заплати в България растат, но се задълбочават различията в обществото - в някои сектори средната заплата действително расте и то много бързо, но в други е много ниска. Голяма група работещи български граждани остават на много ниско заплащане и те основно формират този над милион желаещите да емигрират в чужбина, допълни Калфин.

В условията на единен пазар страната ни трябва да предложи много по-добри условия в сравнение с останалите европейски държави, за да привлече хора на трудовия пазар и за да задържи българите, отбеляза експертът. Най-търсените професии в Европа са в областта на туризма, строителството, администрацията и транспорта. Те са търсените и в България.

Заплащането е една от основните причини за миграцията, посочи д-р Хелене Кортлендер, директор на Бюрото на фондация "Фридрих Еберт " в София. Исканията на хората, формулирани по време на проучването на фондацията и на института, съвсем не са реалистични, каза Кортлендер. Те показват, че за заплата между 2 и 3 хиляди лева , 80 -90 процента от хората, които обмислят да емигрират, биха останали в страната. По думите й това отговаря на заплащането, достатъчно за живот - 2100 лева. Това са средствата, с които човек може да си позволи да се храни, да плаща за жилището си, да плаща за облекло, образование и да отделя малък резерв за спешни случаи.

Според Кортлендер хората нямат за цел да забогатяват извън страната, а искат минимална икономическа и социална сигурност. Тя смята, че няма нужда от фактори, които да привличат хората да останат в България, достатъчно е да се елиминират факторите, които ги отблъскват.

Експертите смятат, че регулацията на движението на работната сила може да се направи, ако има устойчиви и дългосрочни политики.

Ограничаването на доходите създава допълнителни затруднения за икономиката. Минималната работна заплата е мярка ,която увеличава ниските доходи, но тя не успява да преодолее огромното разделение в страната, което става все по-голямо, каза Калфин. Според него, ако България си мисли, че има данъчно предимство с ниския данък върху доходите, то при ниските доходи тя има данъчни недостатъци, защото за разлика от всички останали, облага минималната си работна заплата. За нискодоходните професии страната ни трудно би могла да е по-привлекателна от алтернативни европейски пазари, коментира още Калфин.

Експертите смятат, че балансът между трудов и личен живот също не е добре уреден в България. По думите на Калфин има нелошо законодателство, което малко се познава и още по-малко се прилага. Необходимо е и информационните технологии да се въведат навсякъде, за да стане страната ни по-привлекателна, работните места по-добри.