"Тренд": Скокът в цените - най-сериозният проблем за българите в момента

Повишаването на цените се явява основно предизвикателство пред новата власт. Половината от българите смятат, че поскъпването на живота е с над 20%. Това показват данните от национално представително проучване на „Тренд“, направено по поръчка на вестник „24 часа“. То е реализирано в периода между 12 и 19 януари чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1004 пълнолетни граждани и проследява нагласите на българите към актуални проблеми, основните институции и партиите.

На отворен въпрос (без предварително зададени опции) към респондентите да посочат кой според тях е най-големият проблем пред България в момента, се очертава проблемът с високите цени (44 процентни пункта). Това е с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се нарежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу продължават да доминират социалните проблеми – доходите, обедняването и здравеопазването.

[[{"fid":"387644","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":478,"width":851,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Запитани за това кой е първият проблем, с чиито решаване трябва да се заеме приоритетно новото правителство, отново с огромна преднина пред всички останали се нарежда овладяването на цените (58%). Второто място се дели от овладяването на пандемията от COVID-19 и мерки срещу корупцията с по 15%. Съдебната реформа остава на 4-то място с 4%. 

[[{"fid":"387645","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":480,"width":852,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

От социологическата агенция са тествали и оценката на респондентите за това с колко са се повишили цените на стоките, които обикновено пазаруват. Половината от тях (50%) заявяват, че поскъпването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20%. Опцията, че поскъпването е между 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а само 1% заявяват, че покачването на цените е под 5%.

[[{"fid":"387646","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":478,"width":854,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Нагласите към институции и партии

Обрат в позитивна посока на рейтинга на парламента отчита януарското проучване на Тренд. През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет, а положителните оценки се движиха около 15%, като дори през септември стигнаха до 12%, припомнят от агенцията. Отрицателните пък отбелязаха нива от 77%. Изборите за 47-то Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29%, а отрицателните оценки падат до 51%.

[[{"fid":"387647","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":478,"width":852,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39% от всички запитани, като почти толкова (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година.

Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са по-колебливи – около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна.

[[{"fid":"387648","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":477,"width":850,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Около 49% е подкрепата за президента Радев, с отрицателна оценка са около 36% от запитаните. През втората половина на 2021 г. президентът беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-вече на отговорността, която той носеше за служебното правителство. Неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива от преди назначаването на служебния кабинет, обобощават от Тренд.

[[{"fid":"387649","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":477,"width":849,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори, очаквано електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. „Продължаваме промяната“ е първа политическа сила с 26.4% от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22.3%. БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11.5% и 10.9%.

От „Тренд“ правят уточнението, че проучването се провежда на територията на страната и не се отчита потенциалът на формациите от чужбина, което може да размести позициите на БСП и ДПС.

Пета политическа сила остава „Има такъв народ“ с 8.1% от заявилите, че ще гласуват, а шести остават „Демократична България“ с 6.8%. Социолозите регистрират лек ръст при „Възраждане“ в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5.9% от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 1.9% и ВМРО с 1.1%. 

[[{"fid":"387650","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"7":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":479,"width":851,"class":"media-element file-default","data-delta":"7"}}]]

* Методология: Проучването на „Тренд“ е по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партии и актуални проблеми. Изследването е реализирано в периода между 12 и 19 януари 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1004 души на възраст 18+.