"Тренд": Спада подкрепата към правителството

Спад в подкрепата към правителството. "Продължаваме промяната" и ГЕРБ са вече на минимална дистанция помежду им. 40% от българите са променили отношението си към Русия в негативна посока, заради войната. Войната в Украйна и влошената международна обстановка водят до промяна в структурата на оптимизма и песимизма на българина за бъдещето на страната. Делът на песимистите (47%) вече е по-голям от този на оптимистите (40%), докато само месец по-рано стойностите бяха обърнати. 

Това показват данните от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна. Изследването е реализирано в периода между 5 и 12 март 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1007 души на възраст 18+. 

Динамичните събития от последния месец, като покачването на цените на основни стоки и услуги, искрите между президент и изпълнителна власт и търканията между партньорите в коалицията, недвусмислено са дали своето отражение върху обществените нагласи, показва проучването на "Тренд". Социолозите регистрират спад по основни индикатори. 

Отрицателната оценка за работата на парламента се покачва от 52% през февруари до 64% през март. Положителните оценки падат от 29% през февруари до 24% през март. При оценката за работата на правителството се вижда дори по-драстична промяна.

От началото на мандата на този кабинет оценките за положително и отрицателно отношение бяха напълно сходни (39% положителни и 40% отрицателни през януари и февруари). През март положителната оценка за работата на правителството е 29%, а отрицателната - 56%.

[[{"fid":"390491","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":479,"width":853,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

[[{"fid":"390492","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":478,"width":852,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

При оценката за работата на президента, динамиката не е толкова сериозна, но и там социолозите регистрират ерозия, която прекъсва положителния тренд от последните няколко месеца.

През февруари 55% оценяваха положително работата на държавния глава, а една трета отрицателно. През март положителните оценки са 49%, а отрицателните 39%.

[[{"fid":"390493","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":479,"width":856,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Промени се отчитат и при електоралните нагласи. За последните два месеца "Продължаваме промяната" губи 3.5% от подкрепата си сред гласуващите.

Формацията около Кирил Петков и Асен Василев продължава да заема първа позиция, но с минимална преднина от 1% пред основния си опонент.

ГЕРБ от своя страна стоят статично като подкрепа с 21.9% от гласуващите.

ДПС заема трета позиция с 11.4% от заявилите, че ще гласуват на следващи избори, като веднага след нея се нарежда БСП с 10.4% от гласуващите.

Следват "Има такъв народ" (7.5% от гласуващите), "Демократична България" (7.4% от гласуващите) и "Възраждане" (7.3% от гласуващите) на пренебрежима дистанция помежду им.

[[{"fid":"390494","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":478,"width":853,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, заради военната инвазия в Украйна. 46% не са си променили отношението. В най-голям дял са променили отношението си в негативна посока привържениците на ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", а в най-малък тези на "Възраждане" и БСП.

[[{"fid":"390495","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":479,"width":853,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Само 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана, докато 61% са на обратното мнение. Сериозна подкрепа се регистрира и по въпроса за украинските бежанци - над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.

Огромното мнозинство от 77% от всички българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко, с военно участие, на страната на Украйна в конфликта ѝ с Русия. Само 9% не споделят тази позиция.   

* Методология: Изследването е реализирано в периода между 5 и 12 март 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1007 души на възраст 18+.